Времеубежище

4

Възможно ли е това смесване на времена да идва само защото Бог връща лентата назад? Ние сме в несигурния спомен на един Бог, започнал да забравя. Да губи памет за онова, което е изрекъл в началото. При свят, направен от имена, забравянето им е естественият му край.

Бог не е мъртъв. Бог е забравил. Бог е дементен.

(Жълтият тефтер, Г.)

Онова, което не посмея да направя (или кажа), се превръща в Гаустин.

И все пак той е твърде радикален с това „Бог е дементен“. Бог само е започнал да забравя. Понякога смесва времена, бърка спомени, миналото не тече в една посока.

Какво ли е в главата на един бог, който държи всички истории на света. И случилите се, и неслучилите се. Всичките наши истории във всяка секунда на този свят.

(Жълтият тефтер, Г. Г.)