Времеубежище

37

САРАЕВО 1914/2024

Възстановките стават все по-брутални, все по-автентични. Тази е една от най-популярните на Балканите – обиколка на Сараево с копие на автомобила на Франц Фердинанд – Graf & Stift Phaeton, черен, четирицилиндров. Също дрехите, бялата риза на престолонаследника, униформата, сабята, маршрутът, спирките, фаталното объркване на шофьора – всичко като в онзи ден.

„Не стой отвън, влез в историята! Бъди за час Гаврило Принцип или Франц Фердинанд в Сараево’1914!“

Организаторите, впрочем свързани с общината на града, искат да направят нещо съвсем специално за самия ден на убийството, 28 юни по нов стил. Нещо невиждано и свръхреалистично. Пада се и кръгла годишнина от избухването на Първата световна. Хиляди граждани, привлечени като статисти и облечени в дрехи от епохата, се разхождат от седмица из града. Тече детайлна възстановка по запазени архивни фотографии, консултирана с историци от университета. Но нещо не достига, липсва съспенс, заплаха. Все пак това не е просто разходка на височайша особа в един хубав юнски ден… война се начева най-сетне, а не градинско парти. Успяват да издирят далечен наследник на династията – по твърде съребрена линия, но все пак, нали трябва благородническа кръв.

За ролята на Гаврило Принцип правят кастинг сред по-младите анархистки настроени сръбски момчета, безработни и готови на всичко. Оказва се, че междувременно някогашното движение „Черната ръка“, откъдето излизат атентаторите тогава, е отново възстановено. Избират оттам един младеж. Снабдяват го със съответния пистолет – „Браунинг М 1910“, малък, плосък, удобен да го носиш скрит. Разбира се, с обезопасени халосни патрони, колкото да се чуе гърмеж.

Идва 28 юни, целият град се събира да гледа, кой с билети, кой от балконите на съседните сгради, хлапета висят по клоните на дърветата. Поразителна прилика впрочем с оня 28 юни 1914-а. Даже облаците са същите, както някой ще отбележи по-късно, сравнявайки кадрите. Духва ветрец, разнася отронените вече цветове на липите. Статистите, облечени кой с фрак и цилиндър, кой по-свободно, щъкат нетърпеливо, жените – също в стила на една отиваща си завинаги (и поради самия този ден) епоха, носят гордо шапките си, големи като щъркелови гнезда.

Ерцхерцогът изпърпорва с четирицилиндровия тежък и черен Graf & Stift Phaeton. Всичко се случва така, както е било в онзи ранен предиобед – кортежът от три автомобила тръгва, първи неуспешен опит с взрива, спиране в кметството, където ерцхерцогът ще каже разтреперан – дойдох да ви видя, а вие ме посрещате с бомби, отправяне към болницата, за да посети ранените, объркването на колите по пътя, маневрата около Латинския мост, пред очите на вече отчаялия се Гаврило Принцип, който се налива с бира пред кръчмата. В този момент атентаторът вдига очи и вижда, че жертвата идва сама при него, вади пистолета, скача към въртящия се на място като тежък бръмбар автомобил и стреля в ерцхерцога.

Цъфва червена роза на бялата ерцхерцогска риза, бликва кръв. Толкова реалистично е всичко, че хората в тълпата наоколо са вцепенени, никой не смее да изръкопляска. Съпругата Софи се свлича в краката на Франц Фердинанд, но никой не обръща особено внимание на това, така е записано и в историята. Нещо в действията на самия атентатор обаче не е както се очаква. Той сякаш също не може да повярва на случилото се, по сценарий трябва неуспешно да се застреля, да глътне цианкалия, но си е глътнал езика.

Една дълга, исторически дълга секунда увисва в центъра на Сараево, сякаш нещо прещраква във времето и може да се види как Гаврило Принцип стърчи неловко с още димящия пистолет, тълпата е зяпнала и замръзнала миг преди да се втурне да го разкъса, вятърът е стихнал, нищо не се чува, едно дете тупва от клоните, но дори не смее да ревне…

(За миг ми се струва, че виждам тук почерка на Демби с неговия нов театър на открито, трагикомедия дел арте.)

И в този момент ерцхерцогът изхърква, кръвта пръсва като фонтан, и картината оживява. Човекът наистина бере душа.

Стражарите се хвърлят върху Гаврило Принцип, т.е. играещия Гаврило Принцип, но вече няма никакво значение, всичко се е задвижило, както някога. Пистолетът гръмва още веднъж в суматохата и уж халосният куршум пробива стомаха на един от стражарите. Тогава чак тълпата се хвърля да разкъса убиеца. Започват да вият сирени на полицейски коли, линейка се опитва да си пробие път. Конете хвърлят полицаите от гърба си и прегазват в суматохата няколко дами с все шапките им. Хаосът е неудържим и нережисиран.

Никой после няма да може да обясни как така уж халосните патрони изведнъж се оказват бойни. Веднъж на сто години и празната пушка гръмва, както казват по този край, но кой знае…

Веднага пристига остра нота от австрийските служби за убийството на техния съгражданин и наследник на ерцхерцога. От европейската прокуратура повдигат обвинение срещу организаторите на възстановката, искат незабавното арестуване на всички замесени и преследване на анархисткото движение „Черната ръка“. Местните жители на Сараево не се нуждаят от подкана и няколко сръбски фирми и представителства са потрошени начаса.

Европа се оказва на косъм от втора Първа световна война.