Времеубежище

18

Късно следобед седнах с компютъра на терасата на апартамента, който бях наел. Красива сграда от началото на века, един от първите съпритежателски домове в София, май първият, ако се вярваше на табелката долу. Хубаво европейско строителство, каквото можеш да откриеш в Прага, Виена или Белград. Терасата гледаше към вътрешен двор, явно общ, ако се съди по степента на запуснатост.

След всичко, което видях и чух тези дни и след показаното от Демби, исках да разбера докъде наистина беше стигнала битката за минало.

В мрежата вреше и кипеше. Това, което виждах по новините и на улицата, беше многократно умножено по сайтове и социални мрежи. Повечето агенции даваха почти изравнени резултати за двете основни движения, разликите бяха в десети от процента, съвсем в рамките на статистическата грешка. Не броим, разбира се, социологията на самите движения, иронията беше, че и едните, и другите даваха 8 процента преднина за себе си. Далеч назад оставаше Движението на разума, което включваше интелектуалци и университетски преподаватели, К. беше сред тях. Също така едно Младежко зелено движение, наречено от троловете „Млади и зелени“. Двете формации се опитваха да се обединят в коалиция, на която, макар и все още неуспяла, вече беше лепнат етикет „умните и зелените“. Всъщност те бяха по-скоро за оставане в настоящето, но с доста противоречиви изказвания на водачите си.

Написах ключова дума юнаци и едната България се откри пред мен като на длан. Всякакви групи за исторически възстановки, патриотични сдружения, малки и големи общности, пропагандиращи сайтове, манифактури за шиене на знамена, предлагане на фолклорни носии от всички десени, анцузи, извезани със „Свобода или смърт“, юнашки фланелки и друго бельо с надписи „България на три морета“, студиа за патриотични татуировки… Спомних си как Демби ми каза в офиса си: аз не съм от най-големите, но най-големите ме търсят, защото правя нещата по-различно, ако има при мен кич, той поне е висок.

Фейсбук страниците на тези дружества се радваха на изключителна популярност. Всички имаха хайдушки профилни снимки, с татуировки по бицепсите и гърдите, а някои носеха на гърба си цялата Шипченска епопея.

Най-много бяха сдруженията за възстановки, всички с по няколкостотин членове и доброволци. Като се сметне въоръжението, кремъклийки, ками, ятагани, пистолети и карабини, събрани заедно, сигурно даваха число по-голямо от това на действащата в момента армия. В известен смисъл можеха да бъдат (и вероятно бяха) реални бойни ядра под прикритие.

Веднага биеше на очи една неособено прикрита подкрепа от държавните институции. На страницата на сдружение „Айдути“ можеше да се види как няколко въоръжени до зъби със затъкнати в пояса ками и пищови са нахлули в ученическа стая пред уплашените деца. Вероятно това беше в нововъведените часове по патриотично възпитание, защото учителката, в син сукман и венче на главата, пипаше захласната камата на най-кръвожадния от тях. После на децата „беше предоставена възможност да се докоснат до автентичните оръжия“, както пишеше в текста под снимките. Виждаше се как едно 8-9-годишно момче, хванало с две ръце револвера, се прицелва в черната дъска, друг юначага на същата възраст се опитваше да извади ятагана от ножницата под ухилените лица на хайдутите. Макар че внасянето на оръжие в училище би следвало да е официално забранено. От сайта благодаряха специално на родолюбивия бизнес, който не жалел средства за възпитанието на нашите българчета.

На друга страница дружеството за възстановки беше решило да покаже на живо разчленяването на Балканджи Йово, който не дава Хубава Яна на турска вяра. Ползваха манекен в народна носия. Доколкото разбрах, тази възстановка била преустановена, защото няколко по-чувствителни деца припаднали. Видях само, че в „бъдещи събития“ е заложено Обесването на Васил Левски и Баташкото клане.

Слънцето се търкаляше червено зад Витоша като хайдушка глава. С падането на вечерта замириса силно на печени чушки, любимата и най-българска миризма. Ако съм патриот на нещо, то това е на тази миризма – печени чушки надвечер. Някъде другаде из етажите пържеха кюфтета, бръмчеше пуснат телевизор… Животът продължаваше с всичките му миризми, мерудии, кюфтета и суетня. Беше започнало да захладнява, размърдах се, наметнах си якето и се приготвих да сърфирам набързо и през Движението за социализъм.