Времеубежище

43

Докато помниш, държиш миналото настрана. Като да си запалил огън насред нощна гора. Наоколо са наклякали демони и вълци, зверовете на миналото стесняват кръга, но още не смеят да прекрачат. Алегорията е проста. Докато огънят на паметта гори, ти си господарят. Почне ли да загасва, воят ще се усилва и зверовете ще идват все по-близо. Глутницата на миналото.

Колкото по-малко памет, толкова повече минало.

Малко преди края времената ще се смесят. Защото клетките са отворени, и всички ще изпълзят навън… Ако не са дните, в какво ще живеем, викаше един поет, как му беше името. А дни няма… Календарът се е саморазпуснал, има само един ден и една нощ и те се повтарят вечно…

Помня, за да държа миналото в миналото…

(Жълтият тефтер)