Времеубежище

11

Да, референдумът за минало беше радикална идея и всеки таеше своите надежди зад нея. За Гаустин това, разбира се, беше страст. Толкова просто изглеждаше. Това, което важеше за отделния човек в клиниката, сега беше в сила за всички, за едно цяло общество, ако още можем да ползваме това понятие.

За мъжете в синьо течеше финалната секунда, преди да се е задействала верижната реакция на разпад.

За останалия свят? Ако референдумът се окаже успешен и нещата потръгнат, опитът можеше да бъде използван, ако не – така им се пада на европейците, и без това бяха твърде надути последните двайсетина века…

Европа вече не беше центърът на света и беше достатъчно интелигентна да го разбере. В подобно узнаване, независимо дали е за човек, държава или континент, винаги има нещо трагично. Освен това идва обикновено в една по-късна възраст, когато не може да се направи много. Но поне може да се опита.