Времеубежище

4

Да хванеш следата на Гаустин, който се прехвърля от десетилетие в десетилетие, както ние сменяме полети на летищата, е шанс, откриващ се веднъж на сто години. Гаустин, когото първо съчиних, после срещнах от плът и кръв. Или беше обратното, не помня. Невидимият приятел, по-видим и реален от мен самия. Гаустин на младостта ми. Гаустин на мечтата ми да съм друг, другаде, да обитавам друго време и други стаи. Имахме обща обсесия по миналото. Разликата беше малка, но съществена. Аз си оставах чужденец навсякъде, а той се чувстваше еднакво добре във всички времена. Аз тропах по вратите на разни години, а той вече беше там, отваряше ми, въвеждаше ме и изчезваше.

Когато извиках Гаустин за първи път, беше, за да подпише три реда, които ми бяха дошли ей така отнякъде, сякаш от друго време. Мъчех се месеци наред и не можах да добавя нищо към тях.

От жената съчинен е трубадурът

мога да повторя пак

тя е съчинила Съчинителя…

Една вечер сънувах името, изписано върху кожена подвързия – Гаустин от Арл, XIII век. Помня, че още насън си казах, това е. После се появи самият Гаустин, искам да кажа един, който приличаше на него и когото така и нарекох за себе си.

Било е в самия край на 80-те. Някъде трябва да съм запазил тази история.