Времеубежище

15

БУРГТЕАТЪР, 1925/2025

Пер Гинт, този северен Одисей, се завръща… Разразява се страшна буря, светкавици раздират небето, морето е побесняло, корабът всеки момент ще се разбие…

Изведнъж посред гръмотевиците на сцената се чуват револверни изстрели, дошли откъм самия салон. Една жена пищи в ложата на първи балкон. Куршумът е минал през дясната й буза, закачил е езика и е излязъл от другата страна. Зрителите от партера вдигат глава. И о, ужас – главата на мъж виси през парапета. Капки кръв попиват в роклите цвят пепел от рози на две ужасени момичета, чиито места са точно отдолу. Цялата зала се е изправила на крака. Няколко двойки излизат тичешком, става сбутване на изхода, другите не мърдат…

В този момент една дребна жена се появява в ложата с още димящ маузер, подава ръка на ранената, убитият вдига кървавото си лице и тримата се покланят учтиво на екзалтираната публика.

Край на трагедията. Завесата на сцената тихомълком се спуска, макар че никой вече не гледа натам.

Една от най-големите атракции във Виена – „Пер Гинт“ в Бургтеатър. Пълна възстановка на представлението от 1925 г., придружено с убийството на македонския революционер Тодор Паница от 8 май същата година, по време на пето действие, сцената с бурята, точно преди репликата „Не може да се мре по средата на петото действие“. Ранената в лицето жена е съпругата му. Дребната жена, която го застрелва, е част от враждуваща фракция, казва се Менча Кърничева (пълното й име е Мелпомена, музата на театъра, каква ирония).

Зрителите са дошли основно заради тези минути – корабокрушение на сцената и кръв в салона. Кой не би искал да усети вкуса на 20-те с едно убийство в театъра. Местата са продадени за година напред.