Времеубежище

БЛАГОДАРНОСТИ

За човек, който обича света от вчера, тази книга не беше лесна. Тя в известна степен се разделя с една мечта по миналото или по-скоро с това, в което се опитват да го превърнат. В известен смисъл се разделя и с бъдещето.

Различни места и убежища бяха част от пътя на този роман.

Благодаря на Cullman Center, New York Public Library, където прекарах десет месеца през 2017/ 2018 г. в щастливо четене и водене на бележки.

Благодаря също на Literaturhaus Zurich за любезната им покана през 2019 г., която ми даде време и въздух да пиша.

Човек си мисли, че пише в самота, но непрекъснато води разговори в главата си с други хора и книги. Благодаря на всички тях, вероятно отгласи от тези задочни реплики ще откриете в романа. Благодаря и на Гаустин, който винаги беше някъде наоколо.

Благодаря на хората, с които споделях идеи в хода на писането или бяха първи читатели – Бойко Пенчев, Иван Кръстев, Надежда Радулова, Димитър Кенаров, Божана Апостолова, Анджела Родел, Галин Тиханов…

За проучванията, особено по една от главите, свързана с референдума за минало, благодаря на Хеле Далгор, Мари Врина-Николов, Мария Вутова, Хенрике Шмид, Магда Питлак, Ярослав Годун, Хелън Куйман, Борислава Чакринова, Джузепе Дел Агата, Веселин Вачков, Маринела Липчева и Мартин Вайс.

Благодаря също на Wissenschaftskolleg Berlin, където завърших книгата в края на високосния февруари 2020 г. Имах хубави и окуражаващи разговори с приятели и колеги там като Ефраин Кристал (Борхес беше с нас през цялото време), Волф Лепенис, Торстен Вилхелми, Барбара Щолберг-Рилингер, Катарина Бигер, Даниел Шонпфлуг, Стоян Попкиров, Лука Джулиани, Давид Мотадел, Феликс Кьорнер…

Благодаря на Божана Апостолова, която застана непоколебимо зад ръкописа, както и зад предишните ми книги, излизащи в „Жанет 45“.

Благодаря на Недко Солаков, Лора Султанова, Христо Гочев, Невена Дишлиева-Кръстева и Ива Колева, които работиха по книгата в извънредно положение.

Благодаря на родителите си за търпението и обичта, с които чакаха тази книга и понасяха отсъствията ми.

Накрая, както винаги става, благодаря на тези, които бяха до мен и ме изтърпяха, докато пишех този роман – на Биляна, която чете и редактира, и на Рая, критична и опрощаваща. (Както каза тя, героите ти нямат имена, за да не им ги забравяш. И беше права.)

Благодаря на всички, които ще седят някой следобед във времеубежището на тази книга.

Г. Г.

29.02.2020

Берлин