Времеубежище

10

От няколко дни (седмици?) не съм говорил с никого. Струва ми се, че губя представа за времето. Ставам, обличам се, слизам до града за риба, денят е пазарен. Опитвам пак да звъня на Гаустин, никакъв резултат, отсреща идва странен сигнал. Разменям няколко думи с продавача на маслини. Той говори италиански, аз отвръщам на лош немски. В крайна сметка ми продава толкова маслини, колкото си е наумил. Търкалям в главата си последните му думи като костилки, докато се изкачвам към манастира на хълма – prego, olivo, grazie, prego, olivo, grazie. Като стигам горе, ги изплювам. Взел съм още сирене и риба. Изчиствам рибата, нарязвам на тънко една кисела ябълка, после зехтин, босилек, лимон, малко вино и парче бяло алпийско сирене. След половин час рибата е готова. Слагам я на масата в най-хубавата си чиния. Наливам си остатъка от виното. Сядам и усещам, че нямам никакъв апетит.