Времеубежище

36

Какъв грабеж е животът (и времето), а? Какъв разбойник… По-лош от най-лошите обирджии по пътищата, които нападат кроткия керван от засада. Онези разбойници се интересуват само от кесията ти и скритото злато, ако си смирен и ги предадеш без дърпане, ти оставят другото – живота, паметта, сърцето, онази работа. А този обирджия, животът или времето, идва и взема всичко – паметта, сърцето, слуха, онази работа. Дори не подбира, каквото му падне. Не стига това, ами се подиграва. Прави така, че да ти увиснат гърдите, омършавява задника, изкривява гърба, разрежда косата, побелява я, слага косми в ушите, ръси бенки по тялото, старчески петна по дланите и лицето, кара те да ломотиш глупости или да мълчиш оглупял и безпаметен, защото ти е откраднал всичките думи. Този мръсник – животът, времето или старостта, все едно, една сган са, една банда. В началото поне се старае да е любезен, краде с мяра, като ловък джебчия, без да усетиш, малки неща – копче, чорап, леко пробождане горе вляво, два диоптъра, три снимки от албума, лица, как й беше името…

Заключваш вратата, спираш срещите, тъпчеш се с витамини, откриваш абсолютно доказаната магия на дълбоководното водорасло от езерото как му беше името, което връща младостта, калция на малките рачета от чистите северни морета, фантастичните качества на българското кисело мляко или розово масло, вариш на бавен огън костен мозък от говежди кости, източник на колаген за съединителната тъкан, следиш лунния цикъл за житната диета, после все по-навътре в дебрите на духа, Дон Хуан, Дънов, Блаватска, пропадаш в мистиката на стари учения, Ошо, правиш (неуспешни) опити за прераждане, първичния вик, обратно броене, дишане в някакъв квартален физкултурен салон, зяпаш успоредки, шведски стени, козата за прескачане, докато ти говорят за измамата на физическото тяло и те въвеждат в салона на астралното, а на теб пред очите ти са все тези уреди по физическо, дето те мъчеха като ученик, и си казваш, ето малката радост на старостта, няма вече да се катеря по гредата и шведската стена, астралното тяло няма тази грижа, а после, докато с мъка се изправяш, бързо разбираш, че всичките други тела са те напуснали освен собствено физическото – това куцащо старо магаре, с което потъвате сами в мрака, без повече страх от разбойници.