Времеубежище

8

Ако Скандинавието не можеше да реши кой от щастливите си периоди да избере, то Румъния се тресеше от колебание, но с обратен знак. Целият двайсети век – историческо лутане и зле стекли се обстоятелства, грешни избори на чий кон да се метнеш – на немския ли, на английския или руския. Изгубени територии и битки, обсади, кризи, вътрешни преврати. Дори революцията от 1989-а тук не беше нежна. Като че ли единствено в късните 60-те и ранните 70-те се отваряше за малко прозорец (и той щеше да бъде избран от немай-къде) – опит за независимост в един разделен свят. После прозорецът щеше рязко да се хлопне в мизерията на последвалото десетилетие, дългове, опразнени магазини и Секуритате.

Всички тези щастливи, преситени народи, французи, англичани… О, аз не съм оттук, аз имам зад гърба си векове от непрекъснато злочестие. Роден съм в нация, лишена от шансове. Щастието свършва във Виена; отвъд Виена започва Проклятието

Безпощадният Чоран.

И това описваше не само румънския случай.

Като че ли най-разпилян и неясен беше вотът в Австрия. Тук имаше най-голям брой негласували, а от гласувалите почти равен процент гласове получаваха няколко движения, самите те доста анемични. Споменът за онази шарена и многоезична империя от първото десетилетие на ХХ век, пренесен най-вече от литературата и сецесиона, бавно изстиваше като забравено на верандата кафе и поизсъхнало парче гараш. А и никак не свършваше по добър начин – убийства на ерцхерцози, Голямата война, разпадът и всичко останало… Австрия на Аншлуса събираше обезпокоителен процент, но също недостатъчен. Все още някакъв публичен срам, по-скоро навик, отколкото убеждение, витаеше наоколо. Австрия на 70-те и 80-те, това виновно удоволствие на Изтока и Запада, превърнала перманентния си неутралитет в перманентен източник на обезпечение, беше другото предпочитано парче от тортата на избирателите. И накрая идваха 90-те, когато тайното от предишните десетилетия вече можеше да стане явно – куфарчетата да се отворят, чековете да се осребрят, шпионите да си потърсят заработеното от двойните си работодатели.

С този абсолютно неясен и изравнен резултат, разливащ се в няколко десетилетия на века, Австрия рискуваше да се анихилира между съседните времеви империи, а Виена да остане град музей, какъвто винаги си е бил. Гранична зона в географията на щастието. Все пак накрая с минимален процент отгоре спечелиха 80-те. Победа, зад която мнозина заподозряха скрит националистически вот от наследниците на Хайдер, чиято звезда беше изгряла тъкмо тогава. Гледайки репортажите от Виена и Залцбург, си представих как победилите от 80-те бързо си спретват нов референдум, в който вече вън от очите на Европа, по домашному, идва Аншлусът от 1938 г. Много заровени неща лежаха в подножието на онази 1939-а.