Времеубежище

29

ЧИСЛА

Виждаш накъде върви светът, каза една сутрин Гаустин… Пълен провал, всичко, което преди време очаквахме за следващите двайсет-трийсет години, не се случи. И сам знаеш, че част от провала на бъдещето е и провал на медицината. Светът старее и на всеки три секунди някой губи памет.

Статистиките бяха новата му обсесия, следеше ги, съпоставяше и анализираше денонощно растящата крива за различните болести на паметта, данните на Световната здравна организация, на Европейската и на няколко по-големи национални центрове. Тези на САЩ например бяха наистина страховити – към 5 милиона с деменция, още 5 милиона и половина болни от Алцхаймер. В света сега са над 50 милиона, казваше Гаустин, само регистрираните, това е държава по-голяма от Испания, до седем-осем години ще бъдат 75 милиона, и пак само диагностицираните. В Индия например 90 процента от дементно болните никога не са диагностицирани, а в Европа близо половината. Близо половината в Европа, представяш ли си, тоест удвои цифрите, които знаем. Край нас е пълно с хора, за които спусъкът вече е дръпнат, но те не знаят. А може ти и аз да сме част от тях… Проверявал ли си се?

Не.

И аз не съм. Идва някаква глобална деменция.

Гаустин знаеше как да прониква във всичките ми скрити страхове. Напоследък имах чувството, че всеки ден ме напускат, изсулват се тихо като невестулки имена и истории.

Има и нещо друго, това е една от трите най-скъпи болести в момента, продължи той с числата. Американците са си го изчислили, 215 милиона на година, и то преди пет години. Това са лекарства, социални работници, лекари, придружители, представяш ли си колко много придружители трябват. Там някои политици ще се усетят много скоро да яхнат вълната, ще тръгнат брожения, никой няма да иска да плаща огромни суми за хора с ментални увреждания, които вече са само в тежест на обществото, нелечимо болни, нуждаещи се от милостива смърт, ще искат радикална здравна политика, някаква реал политик в медицината… познато ти е, реториката е изработена и приложена още през 30-те.

Добре че не трябваше да възстановяваме и трийсетте, помислих си, но все пак бях надничал в тях. Спомних си корицата на „Нойес фолк“ от 1938-а, издание на националсоциалистите със снимка на „нелечимо болен“ и надпис 60 000 райхсмарки е сумата, която този човек с генетично заболяване струва на обществото за една година. Скъпи сънароднико, това са и твоите пари.

Нашите пациенти биха били първи в черните списъци. С тях се е почнало – с психиатричните клиники и гериатриите.