Времеубежище

13

Наблюдавам света, затворен в стая от XVII век, с Wi-Fi от XXI век, пиша върху дървена маса на поне сто години и спя на креват с метални табли от XIX век. Опитвам се да проиграя миналото, което предстои. Паметта ми отслабва, умът ме напуска, онова, което измислям, ме гони по петите, настига ме и ме изпреварва. Прости ми, Боже на утопиите, времената се омесиха и вече не знаеш това, което разказваш, било ли е, или тепърва има да идва.