Времеубежище

1

Кутията беше отворена…

В началото, няколко месеца след като държавите бяха избрали щастливите си десетилетия, траеше относителен покой. Бумът на стари филми, албуми, винилови плочи, производство на грамофони беше видим. Някогашните списания и вестници възобновиха периодичността си, върнаха се телеграмите, пишещите машини, индигото… Хората бяха забравили с колко подробности е пълно миналото и сега щастливо откриваха неща, слизаха в мазето, вадеха стари предмети, почистваха ги, пребоядисваха, даваха за реставрация. Изваждаха колекциите си от марки, кибритени кутии, салфетки и грамофонни плочи. Кината бълваха стари филми, режисьорите получаваха поръчки за кавъри, ретро клубове за танци никнеха като гъби, по улиците все по-често можеха да се видят старите лади на Изток или опел рекорд на Запад, леката индустрия сменяше релсите…

Но имаше и неща, които с времето можеха да преобърнат колата. Понякога е по-трудно да забравиш, отколкото да си спомниш. Отказът например от мобилни телефони, интернет, социални мрежи… Някои го правеха на драго сърце, нали в това беше смисълът – да се забави, да се изхвърли… но те бяха твърде малък процент. Хероинът на виртуалното си беше свършил работата. Мнозина, дори тези от гласувалите за петдесетте или шейсетте, не искаха да се откажат. Империите на мобилните оператори и социалните мрежи също не бяха щастливи от възможния обрат, говореше се, че тайно наливат пари в бойкотирането на правилата.

От друга страна, назряваше бунтът на „изгубилите“ в референдума. Заложилите на 90-те например отказваха да следват безвремието на 70-те. Всеки си искаше десетилетието, за което е гласувал и което беше събудил в хода на кампанията. Анархизъм и центробежност се носеха над страните. Изведнъж онова, което трябваше да изглежда идилия, тръгна постепенно да се разпада… Недоволните започнаха да се отделят в свои селища и анклави, да отцепват малки територии и да ги заселват с различни времена. Локалното стана отново важно.

Ако непосветеният предприеме пътуване, може неочаквано и неотбелязано в никой пътеводител да попадне в друго време – източноевропейско село, което се е отделило в ранния социализъм, с кооперативи и стари трактори, градче с възрожденски къщи, където тече подготовка за въстание, или гора с вигвами, трабанти и източногермански индианци. Всякакви минали времена се търкаляха по улиците на континента, смесваха се и се случваха едновременно.

Старите пътеводители трябваше да се сменят с нови „времеводители“.