Времеубежище

12

Идва ред и на Швейцария. Съгласието й да участва в референдума, без да е страна членка, е от онези ласкателни (макар и необясними) изненади.

Месеци по-рано с Гаустин бяхме водили следния спор.

Помни ми думата, виках аз, тези ще изберат като нищо 40-те, за ужас на всички.

Виж сега, отвръщаше той, в една воюваща Европа Швейцария може да е изглеждала рай, но повярвай ми, не беше така. Та те чакаха всеки момент да бъдат нападнати, самолетите кръжаха по границата. Хитлер много не се церемонеше. Даже имаше детайлно разработен план за превземането ѝ, по градове.

Обичах това свидетелско време, което Гаустин ползваше, макар че понякога почваше да ме дразни. Как да противоречиш на някого, който ти говори сякаш е бил там.

Е, да се подготвяш за война, не е като да влезеш в нея, нали, заядох се аз.

Ами хич не съм сигурен, отвърна той, понякога е по-тежко. Да се ослушваш за всички ужасии у съседите ти, да спиш с пушката си и пълно бойно снаряжение. Да прокопаеш Алпите, за да си направиш бункери, викахме им „редути“, да се криеш в редутите, да увеличаваш все повече кредитите и концесиите за Райха… Особено след като онези прегазиха Франция за нула време. Спомни си, че някои градове бяха бомбардирани от Алианса – Базел и Женева например, ако не се лъжа, и Цюрих.

Грешки в навигацията, отвърнах аз, ползвайки официалното обяснение на американските военновъздушни сили. Както се казва, никой не бомбардира нарочно банката, в която са му парите.

Виж обаче колко пари наляха същите тези швейцарци веднага след войната в благотворителни фондове, в плана „Маршал“, „Червения кръст“ в Женева, не може да се отрече, отвърна Гаустин.

И все пак ще изберат 40-те, помни ми думата. Никога не е имало такъв приток на злато, пари и картини тук. Банки и „стари майстори“.

Така е, но парите отиваха в банките, а хората си бяха истински бедни, извън Цюрих особено. Никога няма да изберат 40-те, отвръщаше Гаустин.

В крайна сметка Гаустин позна. Винаги познаваше. Макар че всички социологически агенции сочеха висок процент подкрепа за годините на войната, което изправяше Брюксел на нокти. В последната минута обаче старите майстори на референдума взеха едно решение толкова близо до ума и заедно с това абсолютно неочаквано. Швейцария, каква изненада, избра неутралитета. Един особен, така да се каже, времеви неутралитет. Избра за свой период годината, месеца, самия ден на референдума.

Но… но това не е минало, заекваха еврокомисарите. Напротив, към момента на нашия разговор вече е минало, отвръщаха спокойно от правителството. А утре със сигурност ще бъде още по-минало. И така с всеки изминал ден.

Да се спазва неутралитет, всъщност винаги е било игра извън времето. Не играя по вашето време – за известно време. Но мога да ви го измервам, ако си платите, да засичам с хронометър (собствено производство) и да ви продавам часовници, да ви пазя картините, пръстените, диамантите и целия багаж, докато играете или се биете.

Нищо не можеше да се възрази на това.

След известни спорове в Европа приеха, че всъщност изборът на Швейцария има своите предимства за всички. Не беше лошо в това историческо преобръщане на времето да има една държава, по която всички да си сверяват часовника. На чий друг часовник можеш да разчиташ освен на швейцарския. Беше добре, че ще има запазен образец, златен стандарт на времето, от което останалите са се оттласнали. И второ, ако някой изпита тежка клаустрофобия от миналото, Швейцария би могла да му даде временно убежище. Убежище от миналото.

Реши се също, че независимите европейски институции, съблюдаващи спазването на новите времеви граници, е добре да бъдат ситуирани в една такава страна. В ничията земя на времето.