Времеубежище

31

НОВИ И ПРЕДСТОЯЩИ ДИАГНОЗИ

Family collapse disorder

Някъде в швейцарско село един баща се връща вкъщи и заварва непознати лица вътре, жена и двама млади мъже, които се разполагат спокойно в дома му. Заключва ги, звъни на полицията, полицаите идват и обграждат къщата.

Татко, какво ти става, крещят синовете му отвътре.

Говори се, че прииждащата масова загуба на памет може да е нещо като вирус, който стига до хипокампуса, руши мозъчните клетки, невротрансмитерите блокират. И мозъкът, това висше творение на природата, се превръща за година и нещо в парче пихтиеста маса. Няколко световни учени даваха пример с пчелите и алармираха, че това, което се случва с мистериозното им чезнене, така нареченият colony collapse disorder, е всъщност същият Алцхаймер механизъм, само че приложен към човешкото семейство.

Синдром на прескачащата плоча

Една сутрин те се събуждат след неспокойни сънища и откриват в леглото, че с тях се е случила метаморфоза…

Времето е прескочило, както прескачаха едно време плочите.

Млад мъж и жена, студенти, си лягат заедно вечерта и се събуждат 20 години по-късно. Усещат, че нещо не е наред с телата им, сковани, болезнени, не са чак членестоноги, но не е по-добрe. В стаята нахлуват някакви непознати деца и крещят.

Мамо, тате, ставайте, спите цял ден…

Кои сте вие, как се казвате, питат двамата в спалнята… Чакайте малко отвън.

Къде ми е косата, по дяволите. Какво пихме снощи, бяхме на купон… Ти помниш ли какво си сънувала?

Не, нищо.

И аз.

Хм. Чакай малко, имаше някакви хора, нещо ми честитиха, после… не, всичко се губи. Опитай се да си спомниш ти.

Аз трябваше да се прибирам при нашите, тъкмо си взех изпитите за трети курс.

Бяхме в една група, нали?

Трябваше да им се обадя, че няма да се прибера. Поглежда часовника си. Дали да звънна сега? Коя година сме?

Къде ми е косата, по дяволите, той пак пипа голото си теме.

Ходехме от няколко месеца. Вечерта, като се напихме, каза, че искаш да се оженим.

Човек какви ли не глупости говори, като се напие.

Явно сме го направили…

Нищо не помня. Това не е онази квартира.

Сигурно сме се оженили. Нещо сме бачкали. Сигурно сме имали приятели. Нищо не помня, нищичко. Може би сме ходели на море, сигурно сме ходели на море. Знаеш ли как се казват децата?

Не, за бога, идея нямам за деца.

Трябва да отидем на лекар.

На лекар ли, и какво ще кажем?

Ами събудихме се днес и се оказа, че са минали двайсет години.

Видя ли календара?

Да, видях, 2020 година е. Две хиляди и двайсета. Че това е другият век направо.

Чакай, кога бяхме в трети курс, кога беше онази вечер?

Трябва да е било 1998-а.

Точно така, напихме се след изпита по какво беше… и ти остана при мен. Правихме каквото правихме, и заспахме. Но тогава аз бях на 23 и имах коса, по дяволите.

И нямаше толкова… беше по-слаб, искам да кажа.

И ти беше по-различна.

А какво казваме на лекаря? Събудихме се тази сутрин, след като последното, което помним, е, че си легнахме през юни 1998-а. Спали сме двайсет години. Ами да не сте спали, ще каже лекарят. Какви са ви оплакванията? Ами такова, оплешивял съм, ще кажеш, а аз съм остаряла. И нищичко не помним. Абсолютно нищо.

Завиват се презглава и заспиват отново, с надеждата, че този път ще спят на обратно и ще се събудят пак в онази квартира.