Времеубежище

27

Един приятел разказваше как майка му и тъща му, жени на по 80, почти едновременно почнали да губят паметта си. Нямало как, трябвало да ги приберат и двете в апартамента си в София. И всяка сутрин се водел следният разговор:

Коя е госпожата, откъде собствено е?, питала едната.

Ами аз съм от това там, как беше, на морето. (Имената си те вече не помнели, нито имената на градовете си.)

Ах, така ли, и аз съм от морето, какво съвпадение. А какво правите тук?

Дошла съм на гости при сина. Той тука живее с жена си. И да видя внучето. А вие?

А, аз съм дошла при дъщерята. Тя тука живее с мъжа си. И аз при внучката.

Ааа, виж ти какво съвпадение. Колко е голяма вашата внучка, госпожа?

На 7-8 трябва да е, а вашата?

Боже, какво съвпадение, и моята е на толкоз. Ето я на снимка.

Сериозно ли, госпожа, викала другата, ама това е моята внучка.

Понякога се стигало до разпра, понякога се помирявали с узнаването, че са в една и съща къща при едно и също семейство и че дъщерята на едната е взела сина на другата.

На следващата сутрин, казваше моят приятел, всичко започвало отначало.

Откъде собствено е госпожата…