Времеубежище

13

Майският сумрак деликатно се опитваше да прикрие остатъците от бунтовническия следобед, парчета знаме върху кестените в Борисовата градина, празни бутилки, вестници, кутии… Не знам кой разчиства след всяка революция.

Вървях нагоре по „Кракра“ към Докторската градина. Не ми се прибираше още. Влязох в кафенето на Архитектите, място, където някога прекарвах почти всичките си следобеди. Имаха малък закътан двор с градина, идеално място за четене и размишляване, ако не срещнеш бъбрив приятел, разбира се. Набрах телефона на Гаустин в клиниката. Исках да му разкажа накратко. Даваше дълго свободно и затворих. Казах си, че е по-добре да му пиша, и без това не обичаше телефоните.

Реших да звънна на Демби, извадих визитката му и набрах. Пак никой не вдигна отсреща. Написах му, че съм аз, и предложих да се видим. След минута получих съобщение. Демби се извиняваше, че имал адски тежък ден и ме кани утре да пием кафе при него в офиса му в Централната баня.

В двора на Архитектите беше доста тихо. След целия ден на манифестации и въстания тук изглеждаше все едно нищо не се е случило, няколко възрастни аристократично изглеждащи двойки се бяха събрали на по-голямата маса в ъгъла и кротко празнуваха нещо – юбилей, диамантена сватба или факта, че просто са живи. Недалеч от мен момче и момиче се целуваха. Ето неща, които не се променят, казах си, като се опитвах да не гледам към тях. Помислих си също как би изглеждало това кафене с двора му, ако Юнаците победят. Ще домъкнат ли черешово топче до входа, ще сменят ли стъклените чаши с глинени, троянска керамика, ще постелят ли масите с червени везани кърпи. Дали тази симпатично разсеяна сервитьорка ще трябва да си сложи фуста, пендари и шарена кърпа на главата. Дали ще сменят тихия джаз с народни песни. Ще останат ли поне едно-две неутрални места за уморените от история граждани?

Може би на мястото на всички тези прекрасни разноезични цветя, които растяха хаотично тук, щяха да засадят лалета от новия сорт Насионал – с чашки в преливащо се бяло, зелено и червено. След много опити някакъв градинар беше успял да изолира такъв сорт. Да вкараш зелено в чашката на лалето, си беше насилие над естеството, което е запазило зеленото за стеблото и листата, не за цветовете.

Човек вярва, че каквото и да се случи, ще остане ненакърнимото утешение на природата. Винаги ще има пролет, лято и есен, които ще се сменят от зима и пак пролет. Но и това вече не е сигурно. Впрочем според келтите един от първите знаци на апокалипсиса е смесването на сезоните.

В този момент недалеч оттук ясно се чуха гърмежи. След целия ден на врява и патаклама това не би ми направило впечатление, но ми се стори, че чувам и автоматичен откос, а сирените на линейки или полицейски коли потвърждаваха, че нещо все пак се е случило. Знаковите убийства в центъра на София бяха запазена марка не само за 90-те и 20-те, ами още за края на деветнайсети век. Един гръмнат министър-председател тук на „Царя“, друг – съсечен ей там на „Раковски“. Да се знае къде си.

Платих и тръгнах да си ходя, стигаха ми толкова емоции за деня. Като се прибрах, пуснах новините и видях, че на Паметника на съветската армия е станал сблъсък между участниците в двата митинга. Имало двама тежко ранени от Юнаците, по които вероятно е стреляно с картечен пистолет „Шпагин“, от времето на Втората световна, както уточни репортерът. Паметникът беше в граничната територия на двата митинга. Ранените кротко кървяха в репортажа. Телевизията беше изпреварила линейката.