Времеубежище

21

Не откривам сред митовете никакъв голям бог на паметта или поне бог на забравата. Такива, каквито има на любовта, огъня, отмъщението… Не откривам дори полубогове или нимфи. Цялата гръцка митология, която иначе гъмжи от божества, полубожества, кентаври, герои и какво ли още не, е забравила боговете на паметта и забравата. Да, има я Мнемозина, повече като майка на музите, има я и Лета, но те са винаги някак в сянка, полузабравени. Вероятно, когато митовете са се появили, светът е бил твърде млад, за да има спомени, твърде млад, за да почне да забравя… А и хората са умирали рано, преди старостта да опразни ума им.

В крайна сметка и писането идва, когато човек е усетил, че паметта не стига.

Ранните глинени плочки с клинопис от Месопотамия не пазят някаква мъдрост за тайната на света, както би следвало да очакваме, а съвсем практическа информация за броя овце в едно стадо или различните думи за „прасе“. Първите писмени паметници са били списъци. В началото (и в края) винаги стои списък.