Екзекуторът

10.

Хънтър отлично разбираше, че скръбта и мълчанието са идеални партньори. Много пъти беше виждал хора, които изпадат в шок след откриването на труп. Той предложи на младия послушник още една хартиена кърпичка и го изчака да избърше сълзите си. Ермано най-после вдигна глава и го погледна. Очите му бяха зачервени.

— Не разбирам защо някой би сторил такова нещо на отец Фабиан. Той никого не беше обидил или наранил. Винаги беше готов да помогне на всеки, по което и да е време. Ако някой се нуждаеше от него, се притичваше на помощ.

Робърт заговори спокойно и уверено:

— Ермано, виждаш ми се интелигентно момче и няма да те лъжа. В момента не знам отговорите, но ти обещавам, че ще направим всичко възможно да ги намерим. Ако нямаш нищо против, трябва да ти зададем още няколко въпроса.

Младежът се изсекна в хартиената кърпичка и нервно кимна.

Хънтър извади писалка и тефтерче от джоба на якето си.

— Кога видя за последен път отец Фабиан?

— Снощи, точно преди да започнат изповедите.

— В колко часа започнаха?

— В девет без петнайсет.

— Толкова късно? — намеси се Гарсия.

— Обикновено изповедите са от четири до пет следобед — обясни Ермано, — но в седмиците преди Коледа са много повече. Следобедите не стигат да се изповядат всички, които идват. Отец Фабиан провеждаше втори сеанс около час, преди да затворим.

Робърт записа нещо в тефтерчето си.

— Излязох от църквата, прибрах се в стаята си, казах си молитвите и си легнах. Бях станал в четири и половина.

— Чу ли нещо, след като си легна? — Хънтър огледа стаята.

— Не.

Робърт не се изненада, че Ермано не е чул нищо. Стаята му се намираше в отделна малка пристройка в задната част на църквата. Нищо не можеше да се чуе през затворените врати и дебелите стени.

— Предполагам, че стаята на отец Фабиан е по-нататък по коридора. Следващата врата? — попита и леко посочи с глава.

— Да. — Послушникът потърка затворените си клепачи и после бавно кимна. Една самотна сълза се търкулна по върха на зачервения му, подпухнал нос.

Робърт му даде няколко секунди и сетне продължи:

— Забеляза ли дали отец Фабиан изглежда различен през последните няколко дни? Може би притеснен или нервен?

Ермано си пое дълбоко дъх през носа.

— Не спеше добре. Понякога нощем го чувах да се моли в стаята си.

Хънтър се облегна назад на леглото и надигна края на тежката завеса с писалката си.

— Казваш, че чистиш църквата, така ли? Чистиш ли и пристройката, включително стаята на отец Фабиан?

— Не неговата стая. Отецът държеше на уединението си. Винаги заключваше вратата. Сам чистеше стаята си.

На Робърт това му се видя странно.

— Може ли да влезем в стаята му?

Момчето плахо поклати глава.

— Само отец Фабиан имаше ключ.

Хънтър затвори тефтерчето и го пъхна в джоба си. Стана и бързо огледа религиозните картини на стените.

— Знаеш ли истинското му име? — попита, когато послушникът се приближи до вратата.

Гарсия погледна недоумяващо партньора си.

Момчето се обърна към детективите.

— Истинското му име беше Брет.

Карлос се намръщи.

— А защо се е нарекъл Фабиан?

— На Свети Фабиан — обясни Хънтър и кимна към една религиозна картина, на която беше изобразен мъж, облечен в бяло и с бял гълъб, кацнал на рамото му.

— Точно така — потвърди Ермано. — Знаете ли, че преди да стане светец, той е бил избран за папа и… — Момчето изведнъж се вцепени, защото очевидно осъзна нещо. Очите му се отвориха широко. — О, боже мой!

— Какво? — попита Гарсия. Погледът му се стрелкаше ту към Ернано, ту към Хънтър.

— Свети Фабиан! — прошепна послушникът.

— Какво за него?

— Така е умрял. Бил е обезглавен.