Екзекуторът

84.

Луксозният хотел „Хилтън“ в Бевърли Хилс, известен като „Бевърли Хилтън“, се извисява внушително на булевард „Уилшър“ 9876. Хотелът се намира близо до прочутите Родео Драйв и Сенчъри Сити и е любимо убежище на звездите и онези, които обичат да се държат с тях като със знаменитости.

В двайсет часа и трийсет минути Хънтър седеше сам на ъглова маса до входа на оживения и стилен бар във фоайето. Освен паничката, пълна с различни видове ядки, единственият друг предмет на масата беше празна чаша за уиски. Очите му проследиха добре облечен мъж на трийсет и няколко години, който влезе и привлече вниманието на силно загорелия от слънцето барман. Робърт изчака няколко секунди и после се приближи до него. Двамата разговаряха по-малко от минута.

„Трейдър Вик Лаундж“, педантично обзаведен полинезийски тематичен ресторант-градина и бар за коктейли, е едно от двете заведения, които предлагат най-великолепните деликатеси в „Бевърли Хилтън“. От там дойде добре облеченият мъж. И натам се отправи Хънтър.

Тя седеше сама и пиеше шампанско на маса, осветена от свещ.

— Вече видяхте ли някоя знаменитост? — попита Робърт и застана пред масата. — Чувал съм, че задължително трябва да посетиш това място, ако искаш да забележиш известни личности, но още не съм съзрял никого. — Той се усмихна. — Вероятно й без това няма да ги позная. Не гледам много телевизия и рядко ходя на кино.

Жената остави чашата си и го погледна изненадано. След няколко секунди преодоля стъписването си и съумя да попита:

— Какво правите тук, по дяволите?

— Шегувате ли се? Това е един от любимите ми ресторанти.

Клеър Андерсън се изсмя цинично:

— Много се съмнявам, детектив Хънтър, но костюмът и вратовръзката ви отиват.

Той оправи връзката си.

— Благодаря. Мислех, че сме преминали фазата детектив Хънтър и госпожице Андерсън.

— Как разбра, че ще бъда тук тази вечер, Робърт?

Той се намръщи.

— Сериозно ли питаш? Може да ти подскажа, че с това си изкарвам прехраната.

— А, да, забравих. Могъщият Робърт Хънтър. Не трябва ли да използваш силите си, за да търсиш садист сериен убиец, вместо да дебнеш мен?

— Ти знаеш всичко за дебненето. — Седна на свободния стол срещу нея. — Написала си книга за това.

— Какви ги вършиш? Не може да сядаш тук. Чакам някого.

— Имаш предвид женения мъж в лъскавия нов тъмносив костюм с къса черна коса и вдлъбната брадичка?

— Какво? — На лицето й се изписа прозрение. — Ти си бил, нали?

Изражението на Робърт показа, че не знае за какво говори Клеър.

— Управителят дойде преди малко и прошепна нещо в ухото на Шон. Той се извини и каза, че ще се върне веднага. Ти си бил.

Хънтър не отговори.

— Кой ти каза, че Шон е женен?

Робърт се облегна назад на стола и кръстоса крака.

— Не съм дошъл да обсъждаме гаджето ти, Клеър.

Управителят се приближи до тях и съобщи, че ордьоврите им са готови. Клеър се накани да го отпрати, но Хънтър се намеси преди нея:

— Всичко е наред. Може да ги сервирате. — Обърна се към репортерката: — Щом сте си ги поръчали, по-добре да ги изядем.

— Гадняр. — Тя прокара пръсти през лъскавите си коси, които беше изправила до съвършенство.

— Косата ти изглежда добре така — отбеляза Робърт и я обезоръжи за миг.

Висок сервитьор поднесе ордьоврите.

— Извинете. Какво е това? — Детективът посочи чинията пред себе си.

— Раци Рангун, увити в кори уон тон, с крема сирене — отвърна сервитьорът и учтиво се усмихна. — Нещо не е ли наред, господине?

— Не, не. Всичко е чудесно.

— Предполагам, че си ядосан заради днешната статия — каза Клеър, след като сервитьорът се отдалечи.

— Статията изобщо не ме безпокои. — Робърт посочи каната с леденостудена вода на масата. — Може ли да си налея вода?

— Я се гръмни.

Той напълни чашата си и отпи.

— Вбеси ме със снимката.

— Защо? Мисля, че изглеждаш много сладък — подразни го тя.

— Клеър, тя е само момиче. — Тонът му се промени от закачлив в сериозен. — Ти изложи на риск живота й.

— Какви ги говориш, по дяволите?

— Смяташ ли, че убийците психопати не четат вестници?

— Е, и?

Хънтър поклати глава.

— Не си свършила домашната си работа както трябва, нали? Много убийци имат програма, заради която са готови на всичко само за да я изпълнят. Ако почувстват, че програмата им е застрашена по някакъв начин от някого или от нещо, те се опитват да премахнат заплахата. В статията си ти не само даваш ясно да се разбере, че момичето е заплаха за убиеца, но и му показваш снимката й. Сега той знае как изглежда тя.