Екзекуторът

59.

Миризмата все още беше силна като предишната вечер и накара двамата детективи да се задавят, докато отново влизаха в къщата в Малибу. Гарсия сдъвка две таблетки антиацид и сложи ръце на устата и носа си.

— Защо не почакаш тук? — предложи Хънтър и си сложи ръкавици. — Аз ще огледам камината.

— Звучи като план — отвърна Карлос и си пое дълбоко дъх.

Робърт вдигна яката на ризата си като маска, за да покрие носа и устата си, и се приближи до южната стена на стаята и камината. Всичко беше поръсено с прах за снимане на отпечатъци. Столът, за който бе завързана Аманда Райли, беше взет за по-нататъшен анализ. Някога хубавата всекидневна сега приличаше на камера за изтезания и кожата на Хънтър настръхна. Той въздъхна и насочи лъча на фенерчето си към голямата камина. Там имаше няколко статуетки, четири подхождащи си по цвят вази и два свещника, но вниманието му беше привлечено от двете снимки в посребрени рамки, по една в двата края на полицата над камината. Рамките изглеждаха обикновени, каквито можеш да си купиш във всеки универсален магазин. Робърт огледа първо онази вдясно. Разстоянието между рамката и стената беше двайсетина сантиметра, достатъчно, за да види гърба й, без да я взима. Там нямаше нищо необикновено. Той разгледа и втората рамка, но пак не откри нищо. Накрая ги взе.

Снимките не бяха на съпругата на Дан Тайлър. Първата показваше жена с приятна усмивка, седнала удобно на черен кожен диван. В ръка държеше чаша с червено вино. Беше привлекателна, но притежаваше кукленска красота — къса руса коса, твърде много грим и загадъчни сини очи. В нея имаше нещо арогантно. Втората снимка беше на мъж, облегнал се небрежно на бяла стена. Беше слаб, с добре подстригана руса коса и безизразни кафяви очи и облечен в светлозелена тениска и избелели дънки. На пръв поглед в двамата нямаше нищо забележително. Но кои бяха те?

— Всичко наред ли е? — попита Гарсия от вратата и стресна Робърт.

— Да, да. Дай ми минутка.

Хънтър обърна рамките и бавно повдигна четирите райберчета, с които беше закрепена задната част. Изведнъж му стана студено, сякаш някой отвори прозореца и в стаята нахлу хлад. Той вдигна глава и обходи помещението с лъча на фенерчето. Нямаше нищо, освен противната миризма на смърт.

— Карлос, там ли си?

— Да. Какво има? — Гарсия се закашля и сетне подаде глава на входа.

— Нищо. Само си дръж очите отворени.

Нещо в гласа на Робърт разтревожи Карлос и ръката му инстинктивно се плъзна към пистолета. Той насочи оръжието си към мрачния коридор и внимателно се заслуша, но не чу нищо.

Хънтър отново насочи вниманието си към рамката, махна подложката и погледна обратната страна на снимката.

— Мамка му!

Той затвори очи, когато почувства прилив на адреналин.

Остави първата рамка, грабна втората и повдигна райберчетата. Въпреки че беше сигурен какво ще види, затаи дъх и бавно махна подложката.

— Копеле!

— Всичко наред ли е, Робърт? — загрижено повтори Гарсия. — Намери ли снимките?

Хънтър отново огледа тъмната всекидневна — луксозна стая, сега завинаги помрачена от зло. Отвратителната смрад започваше да пари ноздрите му и да разбърква стомаха му. Трябваше да се махне от там.

— Откри ли нещо? — попита Карлос, когато партньорът му изскочи от стаята.

— Да. Ще ти го покажа навън. Нуждая се от чист въздух.

— И аз.

Двамата излязоха и Хънтър се обърна към Гарсия:

— Намерих ето това. — Той му даде двете снимки. — Бяха на полицата над камината, където Дан Тайлър каза, че не би трябвало да бъдат.

Карлос ги разгледа внимателно.

— Кои са тези хора?

Робърт си пое дълбоко дъх и бавно го изпусна:

— Погледни отзад.

Гарсия ги обърна и вената на врата му видимо запулсира.

— Бъзикаш се.

— Де да беше така.

Карлос отново се втренчи в снимките. Сега лицата на тях придобиха съвършено ново значение.