Екзекуторът

15.

Окръжната лаборатория по патоанатомия в Лос Анджелис се намира на Норт Мишън Стрийт, номер 1104. Сградата е забележителна в архитектурно отношение, с елементи от Ренесанса. От двете страни на екстравагантните стълби на входа има старомодни лампи. Фасадата на голямата болница, превърнала се в морга, е с теракотени плочки и светлосиви трегери. Постройката прилича на престижен оксфордски колеж.

На студентите по криминалистика Нелсън Фентън и Джамал Джаксън им оставаше още един час до края на нощното дежурство. Въпреки че беше почасова и сравнително лесна, работата им изискваше много здрав стомах. Като помощници по съдебна медицина те трябваше да превозват, събличат, снимат, измиват и подготвят трупове за аутопсия.

— Още колко трупа има в списъка? — попита Джамал, смъкна хирургичната маска от устата си и я пусна да виси на врата му. Току-що бяха подготвили тялото на шейсет и пет годишен мъж, наръган петдесет и два пъти с нож от сина си.

— Два. — Нелсън посочи двата черни полиетиленови чувала на стоманените маси в отсрещния край на помещението.

— Тогава да се залавяме с тях.

Първо трябваше да съблекат труповете, а после щателно да ги измият с маркуч, за да ги подготвят за аутопсията. Джамал оправи връзката на хирургичната си маска, а Нелсън се приближи до по-големия чувал и смъкна ципа.

— Мамка му! — възкликна, сложи ръце на устата си и отстъпи назад.

— Какво има?

— Ела да видиш.

Джамал погледна отворения чувал.

— По дяволите! — Той направи физиономия, сякаш беше вкусил нещо горчиво. — Няма глава.

Нелсън кимна.

— И погледни как е облечен.

Едва тогава Джамал забеляза свещеническото расо.

— Това е лошо. Кой би сторил такова нещо на свещеник?

— Някой много ядосан — отвърна Нелсън и отново пристъпи напред.

— Не съм католик или друг, но това е… — Джамал поклати глава, без да довърши мисълта си. — Този е град е сбъркан. Навсякъде има насилие.

— Целият свят е сбъркан. Хайде, да приключваме и да се махаме от тук. Писна ми за днес.

— Да, и още как.

Те разкопчаха расото, разгърнаха го и се вцепениха.

— Мили боже! — промълви Нелсън.

— По-добре да се обадим на доктор Уинстън. Веднага.