Екзекуторът

49.

На корковото табло в кабинета на Хънтър и Гарсия сега бяха закачени две отделни групи снимки от местопрестъпления, разделени с линия на бял маркер. Вляво бяха фотографиите от католическата църква „Седемте светии“ и жестоко обезглавеното тяло на свещеника, а вдясно — къщата в Малибу и садистично обгорелият женски труп.

След откриването на новия труп капитан Блейк бе поискала от сега нататък екипът да се среща всеки ден, в девет сутринта. Хънтър и Гарсия пристигнаха в кабинета десетина минути по-рано.

Докладът на криминалистите от местопрестъплението с Аманда Райли разкри, че в една от стаите на горния етаж е намерен частичен отпечатък. Те бяха открили й прахосмукачка в килера, която очевидно е била използвана скоро. Докладът от лабораторията щеше да бъде готов след няколко дни.

Засега разполагаха само с основна информация за Аманда Райли. Тя беше родена и израснала в Лос Анджелис. Напуснала гимназия, преди да завърши, и оттогава се занимавала с търговия на недвижими имоти. Майка й починала преди седем години. Баща й нямал силно присъствие в живота й и имал проблеми с алкохола и хазарта. Местонахождението му беше неизвестно. Аманда беше разведена. Бившият й съпруг имаше ресторант в Сан Диего. Живееше там от шест години. Работеше и в събота и неделя. Алибито му беше потвърдено. Аманда имала сериозни финансови затруднения. Агенцията й не вървяла добре. Къщата в Малибу беше собственост на инвеститор във фондовата борса и милионер на име Дан Тайлър.

В девет часа капитан Блейк влезе в кабинета, без да почука. Носеше „Ел Ей Таймс“.

— Видя ли това? — обърна се тя към Робърт.

— Не чета вестници. Потискат ме.

— Ще паднеш. — Барбара спокойно остави вестника на бюрото му, обърнат на първата страница.

Хънтър го погледна, но не протегна ръка да го вземе. Карлос стана и изпълнен с любопитство, се приближи до бюрото му.

Робърт мълчаливо видя заглавието и погледна името на автора — Клеър Андерсън. Така и предположи.

Той не направи опит да прочете статията и Гарсия грабна вестника.

— Въпросът ми е — обезпокоено каза Блейк — как са свързали двете убийства, по дяволите?

— Тя има връзки в полицията и вероятно в моргата — небрежно подхвърли Хънтър.

— Тя? — Капитанът се намръщи разтревожено.

— Клеър Андерсън, която е написала статията.

Блейк се вгледа изпитателно в Робърт:

— По изражението ти разбирам, че я познаваш.

— Виждали сме се.

Капитанът гледа Хънтър в очите няколко секунди, но той не издаде нищо.

— Никой друг в отдел „Обири и убийства“ освен вас двамата не знае, че двата случая са свързани. — Тя започна да крачи из стаята. — Ако никой от вас не е говорил с нея, информацията не е изтекла от тук. Доктор Уинстън гарантира, че само той и трима много надеждни криминалисти знаят за връзката. Сигурен е, че и те не са издали нищо.

— Чуйте какво пише тук — прекъсна я Гарсия и започна да чете от вестника. — „Разследването се води от детектив Робърт Хънтър от отдел «Убийства». Въпреки че той отказа да коментира, няма съмнение, че двете убийства са затруднили полицията. Екзекуторът…“ — Той млъкна и учудено повдигна вежди. — Страхотен прякор. Кой ли го е измислил, по дяволите?

Робърт безразлично сви рамене.

Карлос продължи да чете:

— „Екзекутора обикаля по улиците на нашия град и за пореден път полицията няма посока, заподозрени и улики. За доброто на всички ни, авторът на репортажа се надява, че детектив Хънтър ще залови Екзекутора по-бързо, отколкото хвана прословутия Ангел на смъртта.“

— Кучка — изръмжа Робърт.

— Всичко това всъщност не ме безпокои… все още — каза капитанът и го погледна в очите. — Не ми пука как репортерката е успяла да свърже двата случая. Трябва на всяка цена да държим в тайна от медиите номерирането на жертвите. Ако разберат за това, спукана ни е работата. Ще трябва да се оправяме с паника в целия град. Да не говорим за огромния натиск да открием първите две жертви.

— Медиите очевидно не знаят за това — отбеляза Гарсия и размаха вестника. — Иначе щеше да бъде публикувано в заглавията.

— И трябва да се постараем да остане така — рече Блейк. — Искам разследването да бъде напълно засекретено. Никой друг не трябва да има достъп до тази стая и документите по случая, без първо да получи разрешение от мен. Ясно ли е?