Екзекуторът

53.

Студио Сити беше получил името си поради близостта си до големите филмови, радио и телевизионни корпорации. „Юнивърсъл“ беше само на десетина минути път. „Парамаунт“, Си Би Ес и целият стар Холивуд бяха на петнайсет минути от другата страна на каньона и ако караш бързо с кола по магистралата, ще отидеш в Бърбанк и Ен Би Си. По-голямата част от младия и красив елит на Холивуд обичаше да прекарва свободното си време, като посещава многобройните бутици, клубове, барове и кафенета в Гринидж Вилидж — място, което трябва да видиш и да те видят.

Таня Ригс живееше в комплекс до гората, заобиколен от десетки кичести брястове и огромни кленове. Всеки апартамент разполагаше с уединен балкон, а в комплекса имаше басейн, спортна зала и стаи за игри и други развлечения.

Хънтър и Гарсия се качиха по стълбите до апартамента на Таня на втория етаж. И. двамата бяха потънали в мислите си и се опитваха да ги подредят.

Робърт почука на вратата. Отвори им жена на четирийсет и няколко години, брюнетка, средна на ръст и възпълничка. Дългата до раменете й коса беше завързана на опашка. Хънтър стигна до извода, че тъмнокафявите й очи са натежали и уморени от сълзи. Жената беше с тъмносин памучен панталон и черен пуловер. Двамата детективи се представиха и търпеливо зачакаха Таня да разгледа служебните им документи.

— Моля, влезте — тихо каза тя и отстъпи.

Въздухът ухаеше на ароматизирани свещи. Жасмин.

— Заповядайте, седнете. — Домакинята посочи нисък, подобен на матрак, син диван, украсен с копчета. Жизненото й пространство беше отворено и оскъдно обзаведено. Освен дивана имаше два фотьойла, дървена масичка за кафе, пластмасова маса за хранене с четири стола и библиотека, пълна до половината с книги. — Да ви донеса ли нещо за пиене? — стеснително предложи тя.

— Не, благодаря, госпожо Ригс, не е необходимо — отвърна Робърт и седна на дивана, който се оказа изненадващо удобен.

— Моля, наричайте ме Таня. „Госпожа Ригс“ ме кара да се чувствам още по-стара, отколкото съм. — Тя се настани на фотьойла, който беше най-отдалечен от дивана — ясен знак, че не се чувства удобно в присъствието на други хора.

— Много съжаляваме за госпожица Райли — промълви Хънтър.

Таня затвори очи и по лицето й се търкулнаха две сълзи.

— Отдавна ли бяхте приятелки?

Тя кимна тъжно.

— Почти трийсет години. Започнах да работя в „Палм Пропъртис“ само седмица преди Манди. Веднага си допаднахме. Вероятно аз бях единствената, която не я мразеше.

— Мразеха я? — с интерес попита Карлос.

Таня се поколеба за миг, сякаш беше казала нещо, което не е трябвало, и обясни:

— Манди беше много красива, амбициозна и добра в работата си. Беше и очарователна и знаеше как да печели клиенти. Още от самото начало беше ясно, че тя ще направи кариера и не след дълго започнаха да й завиждат. Всички мъже служители и клиенти искаха да спят с нея. — Тя се замисли. — Дори някои от жените. Търговията с недвижими имоти е труден бизнес. Всеки се бори да се представи по-добре от другия и понякога има удари под пояса. — Таня обезпокоено плъзна ръка от челото към косата си и я задържа там. — Никой не те харесва, ако преуспяваш, освен ако фирмата не е негова и не му носиш пари. А Манди се справяше отлично.

— Като казваш, че са я мразели, имаш предвид, че са й завиждали? — попита Хънтър.

— Да, заради красотата и успеха й.

— Но ти не й завиждаше? — попита Гарсия.

Таня поклати глава.

— Погледнете ме — срамежливо се усмихна. — Не съм Мис Америка и това не е отскоро. Винаги съм изглеждала така. Винаги съм била Голямо момиче. Знаех, че никога няма да бъда като Манди, но това не ме измъчваше. Не бях амбициозна като нея. — Жената млъкна и избърса сълзите си с опакото на дланта си. — Бях щастлива, че тя стана моя приятелка. В училище имах малко приятелки. Съучениците ми се подиграваха, защото бях дебела и не особено красива. Преструвах се, че не ми пука, но дълбоко в душата си се чувствах ужасно. Не плачех в училище, но когато се върнех у дома, ридаех почти всяка нощ.

Робърт кимна разбиращо и си спомни колко хилав и непохватен беше в училище.

— Знаех как се чувства Манди в офиса, където всички я оглеждаха и шушукаха зад гърба й. Мисля, че може би заради това станахме такива добри приятелки.

— Каква беше тя като шеф? — попита Карлос, кръстоса крака и опря лакти върху тях.

— Фантастична. Най-добрият шеф, който съм имала. Предполагам, че заради онова, което преживяваше, тя не понасяше скандалджиите. Държеше се еднакво с всички. Таня протегна ръка към кутията е хартиени кърпи на масичката за кафе.

— Имала ли е проблеми с някой служител? — попита Гарсия. — Наложило се е да уволни много хора, нали?

— Всички, които работеха за Манди, я обичаха. Тя правеше всичко възможно да запази работните места, но това не зависеше от нея. Пазарът на недвижими имоти в Лос Анджелис се срина и всички в бизнеса го знаят. Никой не смяташе, че тя е виновна.

На прага се появи кафяв котарак, дълго гледа двамата детективи, реши, че не иска да се приближава до тях, и отново се скри в кухнята.

— Знаеш ли дали госпожица Райли се е срещала с някого? — попита Хънтър.

— След развода Манди не се интересуваше от връзки с мъже. Имаше флиртове, но нищо сериозно.

— А наскоро?

— Не, доколкото ми е известно.

— Излизаше ли с клиенти?

— Никога. — Таня поклати глава. — Може да е флиртувала с някого, но това е част от работата. Ние трябва да бъдем очарователни и понякога дори да флиртуваме, но това е всичко. Доколкото знам, Манди не нарушаваше това правило.

— Разбрах, че в събота вечерта Манди е показвала къщата в Малибу на евентуален купувач — каза Робърт, използвайки галеното име на Аманда, сякаш бъбреха за стара приятелка.

Таня избърса очите си хартиена кърпа и кимна:

— Той я е убил, нали?