Екзекуторът

5.

Хънтър стоеше абсолютно неподвижно. Очите му възприемаха сцената и адреналинът нахлуваше в сетивата му. Върху каменния под на изповедалнята, обграден от локва кръв, лежеше по гръб обезглавеният труп на слаб, среден на ръст мъж, облечен в расо на свещеник. Тялото умишлено беше положено така. Краката бяха изпънати и ръцете скръстени на гърдите, но Робърт се беше съсредоточил върху главата.

Кучешка глава.

Беше прикрепена за кол, а после забита на мястото на отрязания врат и придаваше на трупа гротескния вид на мутант между човек и куче.

— Шокираща гледка, а? — попита Майкъл Бриндъл, главният криминалист по случая, докато вървеше към двамата детективи.

Робърт се изправи и го погледна. Гарсия не можеше да откъсне очи от трупа.

— Здравей, Майк — рече Хънтър.

Бриндъл наближаваше петдесетте, беше висок и слаб като върлина и определено един от най-добрите криминалисти в Лос Анджелис.

— Как е безсънието ти? — попита той.

— Както обикновено — отвърна Робърт и повдигна рамене.

Хроничното безсъние на Хънтър не беше тайна. Беше започнало след смъртта на майка му, когато той беше на седем, и с течение на годините се засили. Той знаеше, че това е защитен механизъм на съзнанието, за да не сънува ужасяващите кошмари, и вместо да се бори, се научи да живее с него. Съумяваше да живее с три, а ако се наложеше и само два часа сън.

— Какво знаем? — спокойно попита той.

— Току-що започнахме. Дойдохме преди петнайсетина минути и засега знам колкото теб с едно изключение. — Бриндъл посочи трупа. — Изглежда, че това е отец Фабиан.

— Изглежда? — Очите на Хънтър инстинктивно претърсиха помещението. — Не сте ли намерили главата?

— Още не — отговори Майк и погледна въпросително другите двама криминалисти, които поклатиха глави.

— Кой откри трупа?

— Послушникът Ермано. Влязъл в църквата сутринта и го поздравила гледката, която виждаш.

— Къде е той?

— Там отзад — отвърна Бриндъл и посочи с глава. — При него има полицай, но момчето е в шок.

— Какъв е приблизителният час на настъпването на смъртта?

— Вкочаняването вече настъпва. Бих казал някъде преди осем часа вечерта до полунощ. Определено през нощта, а не сутринта.

Робърт приклекна и отново се вгледа в тялото.

— Няма ли наранявания от самоотбрана?

— Не. — Майк поклати глава. — Жертвата няма никакви наранявания. Бил е убит бързо.

Робърт насочи вниманието си към кървавата диря, която започваше от трупа и продължаваше по стъпалата пред олтара.

— Нищо не става по-ясно, когато се качиш там — отбеляза Бриндъл, докато проследяваше погледа му. — Всъщност бих казал, че случаят се усложнява за вас, момчета.