Екзекуторът

7.

Съсредоточеният поглед на Майк се задържа за миг върху кървавата диря, а после се отмести към Хънтър.

— И как стигна до този извод?

— Заради петната, които се отклоняват ей там. — Той посочи две отделни точки на пода край олтара, където няколко капки кръв бяха образували дълга трийсетина сантиметра, насочена встрани линия от кръглата диря.

Другите двама криминалисти се приближиха до Бриндъл.

— Не следвам мисълта ти — каза единият.

— Ако трябва да нарисуваш кръг от кръв около олтара, но нямаш четка, какво би направил? — попита Робърт.

— Щом наоколо има толкова много кръв, може да напълниш чаша и да я излееш на пода — предположи криминалистът и погледна локвата около трупа.

— Може да не получиш ясно очертан кръг и няма да контролираш разпръскването, ако нямаш съд с чучур — възрази Хънтър.

— Всъщност това е диря от капки — уверено заяви Бриндъл. — Кръвта не е плисната на пода, а е излята капка по капка.

— И аз мисля така — кимна Робърт.

— Добре, но как разбра колко висок е извършителят? — настоя криминалистът.

— Представи си, че някой обикаля олтара и държи малък предмет, напоен с кръв — обясни Хънтър и застана пред олтара. — Излишъкът капе на пода.

— Малък предмет като свещ? — попита другият криминалист и извади за фитила изгоряла до половината свещ. Долната и част беше обагрена в червено, сякаш е била потопена в плитка чаша с кръв. — Намерих я вляво от олтара. — Той я доближи, за да могат двамата детективи и Майк да я огледат.

— Да — съгласи се Робърт.

— Прибери я като веществено доказателство — заповяда Бриндъл.

— Убиецът потапя долния край на свещта в кръвта и я използва, за да направи кръгла диря — обобщи криминалистът и пусна свещта в пликче. — Ами петната, водещи настрани?

— Свещта не е достатъчно абсорбираща — поясни Хънтър. — Може да задържи ограничено количество кръв и после спира да капе.

— Затова убиецът е трябвало да я потопи отново — обади се Карлос.

— Точно така.

Майк се замисли за няколко секунди.

— Смяташ, че убиецът е успял да направи само четири крачки и след това е трябвало пак да потопи свещта в кръвта?

Робърт кимна.

— Мисля, че е държал контейнера с кръвта близо до тялото си. Линиите, водещи настрани, са капките от контейнера с кръвта, докато се е връщал към дирята.

— И стъпките са точно четири като на Гарсия — заключи Бриндъл.

Хънтър отново кимна.

— Твоите крачки се оказаха малко по-широки, а моите по-къси. Аз съм висок метър и осемдесет.

— Но защо е направил кръг около олтара? — зачуди се Карлос. — Дали това е някакъв ритуал?

Никой не отговори. Всички се умълчаха.

— Както споменах — наруши тишината главният криминалист, — вие трябва да разберете какво означава всичко това — пръските кръв, кучешката глава, забита във врата на свещеника… Убиецът, изглежда, се е опитал да остави някакво послание.

— Да, и посланието е „Аз съм шибан психопат“ — измърмори Гарсия и погледна трупа.

— Виждал ли си такова нещо, Майк? — попита Робърт и посочи с глава мъртвото тяло. — Имам предвид кучешка глава, забита в нечий врат?

Бриндъл поклати глава.

— Виждал съм много лоши и странни неща, но това ми е за пръв път.

— Трябва да означава нещо — настоя Карлос. — Убиецът не го е направил случайно.

— Предполагам, че не сте намерили главата на свещеника и оръжието — попита Хънтър и се втренчи в кръвта, разплискана на стената.

— Засега не.

— Някакви предположения какво може да означава всичко това?

— Да се надяваме, че аутопсията ще даде отговор на този въпрос, но разрезът изглежда гладък. Няма ръбове, нито следи от сечене. Използван е много остър инструмент, с какъвто главата може да бъде отрязана с един замах.

— Секира? — попита Гарсия.

— Да, ако убиецът е достатъчно сръчен и силен.

Робърт се намръщи и отново се вгледа в олтара.

Освен изцапаното с кръв платно върху него беше останал само един предмет — позлатен потир със сребърни разпятия, лежеше на една страна, сякаш някой го беше съборил. Лъскавата му повърхност беше изпръскана с кръв. Хънтър се наведе и изви тяло, за да види какво има в потира, без да го докосва.

— В потира има кръв — отбеляза. Продължи да оглежда свещената чаша.

— Това изненадва ли те? — подсмихна се Бриндъл.

— Огледай се. Тук е същинска касапница, Робърт. Все едно е избухнала бомба, пълна с кръв.

— Мисля, че убиецът е потопил свещта в потира — наблегна Гарсия.

— Съгласен съм, но… — Хънтър им направи знак да отидат при него. Карлос и Майк се приближиха и се наведоха да огледат потира. Робърт посочи блед и неясен отпечатък близо до ръба.

— Да ме вземат дяволите — изненадано възкликна Майк. — Прилича на отпечатък от устни.

— Чакайте малко. — Гарсия отвори широко очи от почуда. — Мислите, че убиецът е пил от кръвта на свещеника?