Екзекуторът

93.

Деби Хауард, приятелката от училище на Аманда Райли и вероятната втора жертва на Екзекутора, беше единствено дете. Майка й я беше отгледала, след като баща й ги изоставил, когато била осемгодишна. Майка й не се омъжила повторно и в момента живееше в старчески дом за страдащи от деменция.

Като Аманда Райли, и Деби бе израснала в Гардена. Беше завършила гимназия през 1986 година и скоро след това бе отишла да учи право в университета „Вашингтон“ в Сиатъл. Беше се дипломирала с отличие и веднага бе получила работа във „Фостър Харви“ — една от най-големите адвокатски кантори по северозападното тихоокеанско крайбрежие. Пет години по-късно Деби се беше омъжила за Уилям Кларк, адвокат и съдружник във „Фостър Харви“. Бракът им бе продължил само три и половина години. След бърз развод тя беше решила да напусне кантората и Сиатъл и да се върне в Лос Анджелис. Беше се представила отлично като адвокат и й бяха предложили работа в прокуратурата на Лос Анджелис, във филиала в Антилоуп Каунти.

Деби беше интелигентна, амбициозна, напориста и ожесточен опонент в съда. След като се беше върнала в Калифорния, тя бе осъдила повече от петстотин престъпници. Закононарушенията им варираха от дребни провинения до углавни престъпления. Преди две години Деби се беше запознала, влюбила и омъжила за Джонатан Хейл, преуспяващ архитект, а преди две седмици беше намерена мъртва в дома им в град Ланкастър. Не се споменаваше дали на трупа й е било написано някакво число.

Когато Хънтър и Гарсия се върнаха в кабинета си, Хопкинс вече беше събрал цялата информация в добре оформен напечатан доклад от две страници.

— Как е умряла? — попита Робърт, след като прочете доклада.

— Според детектива от шерифския отдел, с когото разговарях, тя е била намерена мъртва в банята. Тъй като случаят още не е приключен и жертвата е прокурор, властите не разкриват повече информация. Говорих с капитан Блейк и тя се свърза с тях по телефона със спешна и много настоятелна молба да ни я изпратят.

— Къде са докладите?

— На път за тук. Детектив Рос от шерифския отдел в Ланкастър прави копия на всичко, с което разполагат за смъртта на Деби Хауард. Капитан Блейк им каза незабавно да ни изпратят всичко, до което се доберат. Това беше преди половин час. Би трябвало скоро да пристигне.

— Добре. Какво друго откри?

— Много по-лесно беше да намеря информация за Питър Елдър, приятеля на отец Фабиан от училище, когото Джеймс Рийд разпозна в годишника. Той не е завършил гимназията и за разлика от Брет не е тръгнал по правия път. Извървял е пътя от дребно хулиганство до кражби от магазини, побои, въоръжен обир и накрая убийство.

Хопкинс даде на детективите по-краткия доклад за Елдър.

— В КПИ4 ли е? — изненадано попита Карлос.

— Елдър е бил заварен на местопрестъплението, целият облян в кръв, а в краката му лежал трупът на собственика на магазина — обясни Иън. — Единствената причина да не бъде осъден на смърт е някаква формалност. Ченгетата са се издънили на местопрестъплението. Дали са му доживотна присъда.

— Ами другите две момичета на снимката от гимназията в Гардена? — попита Хънтър и стана. — Емили Уелс и Джесика Пиърс? Открили ли сме ги?

Хопкинс поклати глава.

— Пуснал съм няколко търсения едновременно, но засега няма нищо. Трябва да ми дадеш малко повече време.

— Времето е нещо, което свършва много бързо — рече Гарсия и погледна партньора си. Те не искаха да казват на младото ченге за последното видение на Моли за първи януари.

— Провървя ми с издирването на Деби Хауард — продължи Иън. — Тя е запазила моминското си име и не е приела фамилията на съпруга си. Това и фактът, че е работила в прокуратурата, много улесниха нещата. Името й изскочи почти веднага в базата — данни на разследванията на убийства. Емили Уелс и Джесика Пиърс вероятно са били омъжени. Ще трябва да изровя стари архиви и вероятно информация за родителите им. Работя колкото мога по-бързо. Ще намеря всичко, но ми трябват няколко часа. — Той прокара ръка по умореното си лице.

— Ами евентуалната първа жертва, неидентифицираният мъж и издирването на часовника? — попита Карлос. — Извади ли късмет?

— Засега няма нищо от описите на личните вещи, но ако искате, вярвайте, описите не са въведени в база — данни. — Хопкинс повдигна рамене, сякаш не разбираше как е възможно. — Представляват написани на ръка формуляри.

Робърт отметна назад глава, въздъхна и прокара пръсти по лицето си.

— Ще изпратя няколко души да проверят формулярите в моргите. Трябва да намерим този човек.