Екзекуторът

88.

Детективите пристигнаха в гимназията в Гардена с петнайсет минути закъснение.

Госпожа Адамс беше възпълничка, жизнерадостна жена на шейсет години с фризирана коса и сгряваща сърцето усмивка. Тя се радваше, че ще помогне, и насочи двамата детективи към пълната с кутии стая с архивите в дъното на библиотеката.

— Годината е написана на кутиите. — Гласът й беше приятен като светлозелените й очи.

Робърт се обърна към нея. Тя беше трийсетина сантиметра по-ниска от него.

— Много ви благодаря за отзивчивостта, госпожо Адамс. От тук нататък ще се оправим сами.

Тя се поколеба на прага.

— Няма да разхвърляме — усмихна се той. — Обещавам.

— Ако ви потрябвам, ще бъда в главната зала на библиотеката. — Госпожа Адамс затвори вратата след себе си.

Хънтър извади снимката на четирите момичета от папката, която носеше, и я сложи на голямата маса в средата на помещението. — Извади и снимката на мъжа, която бяха намерили над камината в къщата в Малибу. Щом втората жертва беше учила в гимназията в Гардена, имаше вероятност и първата да е учила там.

— Тази е правена през 1985 година. — Робърт посочи снимката на момичетата. — Да прегледаме материалите от 1984 до 1987 година.

Карлос се намръщи.

— Фактът, че момичетата са били приятелки, не означава, че са били в един клас — обясни Хънтър.

Те измъкнаха съответните кутии от лавиците и не след дълго откриха четири черно-бели снимки на завършващи класове. Робърт започна от 1987, годината, в която Аманда Райли би се дипломирала, ако не беше напуснала училище. На снимката имаше сто двайсет и шест ученици, скупчени плътно един до друг.

Използвайки лупа, той бавно сравни лицата на момичетата на двете снимки, но не откри нищо.

Взе следващата снимка и повтори процеса. След двайсет и пет напрегнати минути удари джакпота.

— Намерих я.

— Кого? — Гарсия развълнувано вдигна глава.

— Втората жертва. — Обърна снимката и посочи момиче, скрито зад две едри момчета на предпоследната редица. Виждаше се само лицето й.

Карлос взе лупа и внимателно разгледа двете снимки.

— Да, тя е.

Хънтър провери списъка с имената на гърба на фотографията.

— Името й е Деби Хауард.

Веднага се обади по телефона на Хопкинс и го помоли да изрови всичко, което може, за госпожица Хауард.

След още двайсет и пет минути Гарсия откри първото от другите две момичета — Емили Уелс, завършила през 1984 година. Петнайсет минути по-късно Хънтър забеляза и последната — Джесика Пиърс, випуск 1985 година. Двамата детективи прегледаха старателно всички снимки. Първата жертва не беше никоя от тях. Бяха сигурни.

Те съобщиха имената на Емили Уелс и Джесика Пиърс на Иън Хопкинс и отдела за следствен анализ.

— Намери ги — заповяда Робърт.