Екзекуторът

3.

— Лешоядите вече са тук — отбеляза Гарсия, когато се приближиха до жълтата лента. Репортерите зад тях си проправяха път през тълпата. Светкавиците на фотоапаратите им проблясваха. — Мисля, че те са чули повикването преди нас.

— Да — съгласи се Робърт. — Те плащат добре за информация.

Полицаят, който стоеше зад лентата, им кимна.

— Детектив Хънтър — извика нисък, закръглен и плешив репортер. — Смятате ли, че убийството е извършено от религиозни подбуди?

Робърт се обърна към групата журналисти. Разбираше опасенията им. Нечий живот беше отнет в малката църква и всички знаеха, че щом случаят е възложен на него, убийството е било извършено с особена жестокост.

— Току-що дойдохме, Том — с монотонен глас отвърна. — Още не сме влизали вътре. На този етап вие вероятно знаете повече от нас.

— Възможно ли е това да е дело на сериен убиец? — попита висока, привлекателна брюнетка. Беше облечена в дебело зимно палто и държеше малък касетофон. Хънтър я виждаше за пръв път.

— Заеквах ли? — измърмори той и погледна Карлос. — Този път ще го кажа по-бавно за онези, на които им е трудно да следят мисълта ми. — Той се втренчи в чернокосата. — Току-що дойдохме. Още не сме влизали вътре. И знаете упражнението. Ако искате информация, ще трябва да изчакате официалната пресконференция на полицията. Ако има такава.

Брюнетката не трепна от погледа му и после се оттегли накрая на тълпата.

На изтърканите каменни стъпала пред входа на църквата чакаше криминалист от лабораторията, готов да даде бели престилки от тайвек на двамата детективи.

Те влязоха вътре и мигновено ги блъсна воня — смесица от пот, старо дърво и острият, металически мирис на кръв.

Двете дълги редици с пейки от червен дъб бяха разделени от тясна пътека, която минаваше от входа до стъпалата пред олтара. В оживени дни католическата църква „Седемте светии“ побираше близо двеста богомолци.

Малкото помещение беше ярко осветено от два мощни прожектора, поставени на метални стативи. Всичко изглеждаше ярко и клинично на неестествения им блясък. В края на пътеката трима криминалисти снимаха и взимаха отпечатъци на всеки сантиметър от олтара и изповедалнята вдясно.

Вратата се затвори зад тях. Хънтър почувства мъчителното безпокойство, което го обземаше с първите стъпки към всяко ново местопрестъпление.

Криминалистите ги чуха, че се приближават, престанаха да работят и неспокойно вдигнаха глави. Двамата детективи се отправиха към тях и спряха пред стъпалата на олтара.

Навсякъде имаше кръв.

— Исусе! — измънка Гарсия и закри с ръце устата и носа си. — Какво е това, по дяволите?