Екзекуторът

63.

— Страховете им? — повтори Блейк.

— Прочетохте доклада на Гарсия за онова, което е намерил в дневника на отец Фабиан, нали? — попита Робърт.

— За сънищата ли?

— Да. На нас може да ни звучи налудничаво, но свещеникът се е страхувал до смърт повече от двайсет години. В случая с Аманда Райли тя се е ужасявала от огън до такава степен, че не е имала газова печка в дома си. — Хънтър потърси на бюрото си доклада от разговора им с Таня Ригс и го даде на капитана.

— Нито свещи — добави Карлос.

— Страхувала се, откакто е била момиче. — Робърт замълча и даде време на Блейк да помисли и да прегледа записа на разпита.

— Няма начин убиецът случайно да се е досетил за това, нали?

Хънтър кимна едва забележимо.

— Тогава от къде знае за страховете им? Принуждава ли ги да му кажат, преди да ги убие?

— Още не знам, но ми се струва, че ги познава отпреди.

— Сигурен ли си? — предизвика го тя.

— Проучването и планирането, които влага в убийствата. — Той посочи едната снимка на отец Фабиан на таблото. — За да превърне в реалност кошмара на отец Фабиан, убиецът се е нуждаел от меч и кучешка глава.

— И ги е носел — допълни Гарсия.

— В Малибу убиецът е избрал идеална празна къща, където никой няма да го безпокои. Къща с камина, където силата на огъня се контролира и е толкова голяма, че може да сготви хипопотам. Това е Лос Анджелис, капитане. Зимата тук не е истинска. Големите камини не са обичайни в жилищата в града — продължи Хънтър и се облегна с рамо на стената вдясно от таблото със снимките. — Убиецът е познавал добре жертвите.

— Колко добре?

— Въпрос за един милион долара. Таня Ригс каза, че когато се обадил да им съобщи, че ще закъснее за срещата с Аманда Райли, убиецът помолил да говори с Манди.

Блейк присви очи и прегледа записа на разговора в ръцете си.

— Галено име.

— Именно — съгласи се Робърт. — Клиентът обикновено не се обръща така към продавача. Но може да е грешка на езика.

— Потърси ли двете нови снимки в базата — данни за изчезнали лица и отдел „Убийства“ в Калифорния? — обърна се тя към Хопкинс.

— Започнах тази сутрин, но още няма нищо — стеснително отговори той. — Рано е.

— Дан Тайлър, собственикът на къщата в Малибу, няма представа кои са хората на двете снимки. Не ги е виждал. Проучих го. — Хънтър млъкна и се втренчи в четирите лица, закачени едно до друго на таблото.

Карлос познаваше този поглед.

— Какво си открил, Робърт?

Хънтър вдигна ръка, за да направи знак да почака.

— Ако убиецът е познавал добре жертвите… — Робърт не довърши мисълта си.

— Има вероятност те да са се познавали — заключи Гарсия.

— Да, голяма вероятност — потвърди партньорът му.

— Но Аманда може да не е познавала отец Фабиан от църквата „Седемте светии“ — продължи Карлос.

— Защо? — попита капитанът.

— Таня Ригс каза, че Аманда изобщо не е била религиозна. Не вярвала в Бог. Ако е познавала отец Фабиан отнякъде, не е било от църквата.

— И това може да ни спести малко време — отбеляза Робърт.

— Как?

— Отец Фабиан е водел отшелнически живот — поясни Хънтър. — Живеел е в църквата и сред богомолците от енорията, но това е било всичко. Не е имал социален живот извън църквата.

— Да, и? — Блейк сложи доклада на бюрото на Робърт.

— Аманда Райли не е ходила на църква. Лесно ще открием дали е правила дарения, или е била свързана с някоя от благотворителните инициативи, в които е участвал отец Фабиан. — Хънтър наклони глава по посока на Хопкинс, който се постара да запомни какво трябва да проучи. — В противен случай къде са се срещали?

Никой не отговори.

— Не са живеели в една и съща част на града. Не са пазарували в едни и същи магазини — продължи Робърт. — Сигурен съм, че отец Фабиан не е наемал или купувал къща от агенцията за недвижими имоти „Райли“. Няма причина пътищата им да са се кръстосали, освен по някаква изключителна случайност.

— Ако са се познавали, трябва да са се срещнали много отдавна. — Капитанът най-после схвана за какво намеква Хънтър.

Той се обърна към младия полицай:

— Намери всичко, което можеш, за Аманда Райли и Брет Стюарт Никълс.

— Кой?

— Брет Стюарт Никълс е истинското име на отец Фабиан — обясни Гарсия.

— Разбери къде са живели, в кое училище са ходили, всичко възможно. Започни от времето, когато са били тийнейджъри.

— Залавям се веднага.

Мобилният телефон на Робърт иззвъня. Той се върна до бюрото си и го извади от якето си. Неизвестен номер.

— Детектив Хънтър.

Разговорът беше забързан и тих и щом приключи, на лицето на Хънтър се изписа изненада.

— Какво има? — попита Карлос.

— Трябва да изляза. — Робърт взе якето си.

— Къде отиваш?

Хънтър вече беше стигнал до половината на коридора.