Екзекуторът

8.

Стаята беше малка, лошо осветена и лишена от всякакъв лукс. Стените бяха облепени с тапети в сиво-синьо и бели шарки и украсени с няколко религиозни картини в рамки. До източната стена имаше висока махагонова библиотека, пълна със стари книги с твърди корици. Вдясно от входа стаята продължаваше в малка кухня. На единичното легло с железни рамки, което заемаше пространството между кухнята и задната стена, седеше ужасено момче — дребно и мършаво, високо метър шейсет и пет, с тясна брадичка, малки кафяви очи, близко разположени, и заострен нос.

— Ние ще поемем от тук. Благодаря — каза Хънтър на полицая, който стоеше до библиотеката, когато двамата с Гарсия влязоха в стаята. Момчето сякаш не ги забеляза. Втренченият му поглед беше прикован в недокоснатата чаша кафе в ръката му. Очите му бяха зачервени и подпухнали от плач.

Робърт видя, че на котлона е сложен чайник.

— Искаш ли още една чаша кафе? Твоето изглежда изстинало — предложи той.

Послушникът най-после го погледна с ужасените си очи и промълви:

— Не, благодаря.

— Имаш ли нещо против, ако седна? — попита Хънтър и се приближи.

Момчето стеснително поклати глава.

Робърт седна до него, а Карлос остана прав.

— Казвам се Робърт Хънтър. Детектив съм от отдел „Убийства“. Този висок и грозен мъж е партньорът ми, детектив Карлос Гарсия.

Устните на послушника се разтеглиха в лека усмивка. Той погледна крадешком Гарсия и се представи като Ермано Кордобес.

— На испански ли предпочиташ да разговаряме, мучачо1? — добави Хънтър, наведе се и сложи лакти на коленете си като Ермано.

— Не, на английски.

Робърт въздъхна облекчено:

— Радвам се, защото мучачо е единствената дума, която знам на испански.

Този път разчупването на леда се осъществи и момчето се усмихна широко.

Първите няколко минути те говориха как Ермано е станал послушник в църквата „Седемте светии“. Отец Фабиан го намерил да проси на улицата, когато Ермано бил на единайсет. Преди две седмици навършил четиринайсет. Избягал от дома си и от баща, който го биел, когато бил на десет.

В стаята започна да прониква дневна светлина през старите завеси на прозореца зад леглото на Ермано. Хънтър реши, че момчето се е отпуснало достатъчно и е време да пристъпи към сериозен разпит.