Екзекуторът

91.

Снимката, която Рийд посочи, беше на момче с бледо лице, пълни устни, заплашителни котешки очи и дълга до раменете черна коса. Името отдолу беше Питър Елдър.

Хънтър го записа в черното си тефтерче.

— Какво си спомняте за него?

— Вече ви казах. Те бяха хулигани и аз стоях настрана от тях. Не мога да добавя нищо повече.

— Познавате ли някой друг? — настоя Гарсия. — Останалите от бандата?

— Не — отсече Рийд, затвори годишника и го бутна обратно към Робърт.

— Ами някое от тези момичета? — Хънтър му показа снимката на четирите приятелки.

Рийд ги разгледа внимателно почти една минута и сетне поклати глава.

— Не, не съм ги виждал в училище. — Погледът му остана прикован в снимката.

— Те не са учили в гимназията в Комптън. Виждали ли сте ги някъде извън училище, може би с бандата на Брет и Питър?

— Говорим за неща, случили се преди двайсет и няколко години. За жалост нямам зрителна памет. И както вече споменах, правех всичко възможно да не се изпречвам на пътя им. — Рийд погледна часовника си. — Разговорът продължи повече от петнайсет минути. Трябва да тръгвам.

— Майка ви е отстранявала временно от училище Брет седем пъти — настоя Робърт.

— Точно така — възмутено отговори Рийд. — Майка ми беше много добра и горда учителка. Винаги правеше онова, което мислеше за правилно в определена ситуация. Отказваше да бъде заплашвана, най-малкото от някой нагъл ученик.

— Той заплаши ли я, след като беше временно изключен?

— Брет и Питър не заплашваха, а действаха. — Мускулите на челюстта на Рийд отново потрепнаха.

— Какво направиха?

Въпросът изнерви домакина.

— Господа, наистина трябва да тръгвам. Имам лекция. — Той скочи и двамата детективи станаха. Рийд насочи гостите си към вратата.

Докато минаваше покрай голямата маса с картинния ребус, Хънтър спря, разгледа късовете няколко секунди, взе един и го постави на мястото му.

Рийд го погледна гневно.

— Извадих късмет, че отгатнах — повдигна рамене Робърт.

Стигнаха до външната врата и очите на Рийд се присвиха. Изражението му показа, че се е досетил за нещо.

— Чакайте малко. Спомних си къде съм ви виждал. Във вчерашния вестник. Ченгетата „Таро“, нали? Пишеше, че сте се обърнали за помощ към момиче, което твърди, че е ясновидка.

— Не вярвайте на всичко, което четете във вестниците — отговори Гарсия.

— Убит е свещеник, нали? — продължи Рийд. — Обезглавен. Репортерите кръстиха убиеца Екзекутора. Вие споменахте, че Брет е станал свещеник. Той ли е убит? — В очите му блесна пламъче на задоволство.

Хънтър вдигна ципа на якето си и кимна.

— Да, Брет Стюарт Никълс беше жестоко убит. — Изчака реакцията на домакина, но не видя нищо. — Благодаря за времето и помощта ви, господин Рийд.

— Желая ви успех в разследването, детектив — каза той и спокойно затвори вратата. На слабото му, аскетично лице засия усмивка.

Робърт извади телефона си и пак се обади на Хопкинс:

— Иън, искам да проучиш още един човек…