Екзекуторът

61.

Гарсия и Хопкинс си размениха бързи и неспокойни погледи. От тонколоните във „Футси“ все още гърмяха „Скид Роу“.

— Щом труповете са намерени, какво става с числата? — Карлос почука по пликчетата с веществените доказателства.

Робърт посочи снимката на първата жертва и числото едно на гърба й.

— Вижте как убиецът е написал числото. Забелязвате ли нещо особено?

Колегите му се втренчиха в числото.

— Много е опростено — рече Гарсия. — Няма хоризонтална чертичка в основата. Всъщност е само една отвесна линия.

— Мамка му! — възкликна Хопкинс. — Той е прав. Това прилича на пръска кръв. Всеки би го пропуснал.

— Добре, това би обяснило числото едно — каза Карлос и бутна следващата снимка в средата на масата. — Ами числото две?

Хънтър разтърси глава, сякаш всичко беше възможно.

— Може би числото се е отмило.

— Какво? — едновременно попитаха Гарсия и Хопкинс.

Брюнетката отново се приближи до джубокса и този път задържа погледа си върху Робърт, а после се усмихна лъчезарно. Започна песен на Бон Джоуви.

— Убиецът не изрязва числата в телата на жертвите, а ти пише с кръв — обясни Хънтър и се наведе напред. — Ами ако втората жертва е била оставена на влажно или открито място, например в гора, и нещо е размазало числото?

Карлос и Иън се замислиха.

— Дъждът лесно би го отмил или поне би го размазал — съгласи се младият полицай.

— Напоследък вали много — отбеляза Гарсия.

Робърт погледна часовника си.

— Ще занеса снимките на криминалистите и ще ти извадя цифрови копия — каза на Хопкинс. — Искам да ги потърсиш в базата — данни за изчезнали лица или „Убийства“.

— По дяволите! — Иън се плесна по челото. — Това ме подсети за нещо. Ти се оказа прав, когато предложи да започнем търсенето в „Изчезнали лица“ за онова момиче Моника от Пенсилвания. — Той даде на Хънтър черно-бяла разпечатка на снимка. — Изпратиха ми я от архива за изчезнали лица в Пенсилвания.

Двамата детективи се вгледаха в снимката.

— Брей — подвикна Карлос. — С изключение на косата и белега на устната тя не се е променила много. Освен ако няма близначка.

— Тук обаче не е така. — Хопкинс им даде друг лист.

Момичето на снимката беше Моли Уелс, родена на Коледа преди седемнайсет години в Хънтингтън Каунти, Пенсилвания. Беше изчезнала от четири години. Баща й Джон Удс съобщил, че е изчезнала два дни след като майка й била прегазена от пиян шофьор. Починала на място. Джон Удс се беше преместил в Йорк, пак в Пенсилвания, скоро след смъртта на съпругата си.

— Още не съм се опитал да се свържа с баща й — добави Иън, когато Робърт прочете доклада.

— Не го прави. Поне засега — рече той.

На лицето на Гарсия се изписа безпокойство.

— Не мислите ли, че трябва да му се обадим? Той вероятно много се тревожи за дъщеря си. Изминали са четири години.

— Има причина за бягството й от дома — обясни Хънтър. — Тя е на седемнайсет. Ако иска да се свърже с баща си, щеше сама да го направи. В стаята за разпити имах чувството, че Моника ужасно се страхува от нещо. И не само от виденията си.