Екзекуторът

48.

Хънтър се подготви. Какво друго беше направил убиецът?

— Има признаци, че нараняванията по лицето на жената са причинени, докато е била жива — продължи доктор Уинстън. — Изтезавал я е, като първо е разтопил лицето й.

Робърт се намръщи, а Гарсия се закашля, опитвайки се да прочисти гърлото си.

— Искаш да кажеш, че убиецът я е оставил да изтърпи неописуеми болки часове наред.

Съдебният лекар потърка очи с палеца и показалеца си и бавно кимна.

— Това е теорията ми.

Хънтър обиколи масата за аутопсии.

— Ами гърбът й, докторе?

— Да. Не е изгарял за пръв път. — Патоанатомът се отдалечи от трупа, приближи се до метален шкаф и извади хартиен плик от най-горното чекмедже. — Тялото й е в много крехко състояние и не искам да го местя, затова ще ви покажа снимки. — Той измъкна четири фотографии от плика и ги нареди на бюрото си. — Жената вече е имала жестоки изгаряния. Както виждате, по-голямата част на гърба и врата й са в белези. — Доктор Уинстън посочи първите две снимки.

— Имаш ли представа откога са?

— Трудно е да се определи с точност, но вероятно когато е била момиченце или тийнейджърка.

— Толкова отдавна?

Съдебният лекар кимна.

— А числото, написано на гърба й? — Робърт посочи третата снимка. — Убиецът отново ли е използвал кръв?

— Да. Вече я изпратих в лабораторията и днес по някое време трябва да получа резултатите.

Двамата детективи разгледаха четирите фотографии.

— Според теб колко време е била изложена на горещината, докторе? — попита Хънтър.

— Вероятно от събота вечерта, докато е била намерена. Чух, че камината още е горяла, когато полицията отишла в къщата вчера.

Робърт прехапа устни и кимна.

— Убиецът е знаел, че ще я намерим, и е искал да я открием в този вид. Той се перчи колко зъл и жесток може да бъде. Не знам защо.

— Може би не се перчи, докторе. — Хънтър поклати глава. — Вероятно спира едва когато чудовището в него се засити. Това не е необичайно. Понякога само смъртта не е достатъчна, за да успокои гнева или злината на убиеца или онова, което го кара да иска да убива. Има много случаи, когато убийците продължават да стрелят, удрят, наръгват и разрязват жертвите си дълго след като са ги умъртвили. Някои дори ги държат дни, седмици, месеци…

— Може би си прав — съгласи се доктор Уинстън.

— Вероятно убиването не е достатъчно за него. — Той си пое дълбоко дъх и бавно го изпусна. — Искам да ви покажа още нещо.

Тонът му накара Робърт да се втренчи в него.

Съдебният лекар дръпна към масата за аутопсии кръгла лупа с лампа, монтирана на статив, и направи знак на двамата детективи да се приближат, а после наклони лампата така, че да освети дясната страна на корема на жертвата.

— Вижте.

Хънтър се вгледа през лупата, без да е сигурен какво търси. След няколко секунди очите му се присвиха, когато се фокусираха върху нещо под дясната гърда на убитата жена.

— Не може да бъде! — възкликна той. През тялото му премина ледена тръпка.

Патоанатомът кимна спокойно.

— Шегуваш се с мен, докторе.