Екзекуторът

21.

В натовареното обедно движение в Лос Анджелис им отне повече от двайсет и пет минути да изминат трите километра между главното управление на „Обири и убийства“ и Окръжната лаборатория по патоанатомия. Доктор Уинстън ги чакаше в зала 2-Б, същата, в която бяха по-рано.

— Е, какво откри, докторе? — попита Хънтър и запуши нос с ръка.

— Искаш ли маска, Робърт? Имаме много — предложи доктор Уинстън, като видя неудобството му.

— Не, но няма да е лошо да побързаме.

— Добре, елате с мен. — Патоанатомът се приближи до масата от неръждаема стомана. Детективите го последваха. Трупът на обезглавения свещеник беше измит и почистен.

Познатият V-образен разрез от раменете до лонната кост вече беше зашит. Големите черни шевове стърчаха от призрачно бялата кожа като отровни тръни.

— Пръстовите отпечатъци потвърдиха, че жертвата наистина е Брет Стюарт Никълс или отец Фабиан. Смъртта е настъпила някъде между двайсет и два часа и полунощ в сряда.

Робърт кимна.

— Времето, по което църквата затваря.

— С изключение на мястото, където е отрязана главата, по тялото няма травми — продължи доктор Уинстън и си сложи ръкавици. — Обезглавяването не е станало след смъртта. Това е причината за смъртта. А сега, един интересен факт. Нищо не показва, че жертвата е била завързана. На китките и глезените няма охлузвания.

— Бил ли е упоен? — попита Хънтър и се наведе да огледа мястото, където беше отсечена главата.

Патоанатомът леко поклати глава.

— Токсикологичният анализ е отрицателен, за какъвто и да е вид упойващи вещества.

— Защо мислиш, че може да е бил упоен? — обърна се Гарсия към партньора си.

— Повечето хора биха се съпротивлявали, ако разберат, че предстои да бъдат обезглавени.

Доктор Уинстън кимна.

— Няма наранявания от самоотбрана, затова знаем, че свещеникът не се е борил. Не е лесно да обезглавиш движеща се мишена.

— Възможно ли е да са го ударили по главата и да е изгубил съзнание? — предположи Карлос.

— Мислих за тази вероятност — отговори съдебният лекар и отиде от другата страна на масата. — Без главата няма да можем да го потвърдим.

Гарсия кимна.

— Има само една засечка в тази хипотеза — продължи доктор Уинстън и посочи остатъка от прерязания врат. — Главата е отрязана с един-единствен, силен замах и несъмнено с много остро и прецизно оръжие. Линията на срязването на врата предполага, че свещеникът е бил изправен, вероятно на колене или е седял. Ударът е нанесен отгоре и отляво на жертвата и това означава, че убиецът си служи с дясната ръка.

Хънтър се замисли върху думите на патоанатома.

— Мисля, че свещеникът не е бил в безсъзнание. — Той се отдалечи от трупа и се облегна на плота с микроскопа.

— Защо? — попита Карлос. — Това би улеснило убиеца.

— Извършителят не е търсел лесното или елементарното. Видяхте жестокостта на местопрестъплението. Садистите рядко показват състрадание. Убиването на жертва в безсъзнание не би му доставило удоволствие. Убиецът е искал жертвата да се страхува. Обзалагам се, че е гледал отец Фабиан право в очите, докато е нанасял смъртоносния удар.

Гарсия потрепери.

— Щом отец Фабиан е бил в съзнание, защо не се е съпротивлявал? Или поне не е вдигнал ръка да предпази лицето си? Това е естествена реакция.

— Бил е парализиран от страх — предположи Робърт.

— Възможно е — съгласи се доктор Уинстън.

— Мислите, че отец Фабиан е седял неподвижно като статуя, когато убиецът е замахнал към него?

— Случва се — кимна патоанатомът. — В зависимост от това колко ужасена е жертвата, мозъкът често блокира и престава да изпраща моторни стимули. И дори да иска, жертвата не е в състояние да се движи.

— От там произлизат термините вцепенен и скован — допълни Хънтър.

Карлос отново се втренчи в трупа на свещеника.

— Горкият човек. А какво оръжие е използвано, докторе? Брадва?

— Лесно може да се сдобиеш с брадва, но е трудно да боравиш с нея и да я контролираш — поясни доктор Уинстън. — Брадвата е обемиста и тежка и за разлика от онова, което може да си гледал във филмите, дължината на острието не е идеална за обезглавяване. Убиецът трябва да е бил майстор дървосекач, за да постигне такава прецизност с един замах.

— Имаш ли представа какво трябва да търсим, докторе?

Двамата детективи се обърнаха към патоанатома.

— Тъй като още не сме намерили главата, мога да анализирам само прерязания врат. Съдейки по гладкото и прецизно отрязване, бих казал, че ударът може да е нанесен със самурайски меч.

— Самурайски меч? — Гарсия отвори широко очи от почуда. — В стил нинджа?

Съдебният лекар се засмя.

— Не е едно и също, но, общо взето, това е идеята. — Той се вгледа в двамата детективи, а после се обърна към плота зад него и издърпа едното чекмедже. — Искам да ви покажа нещо, което може да помогне в разследването ви.