Екзекуторът

12.

Купонът беше в разгара си, когато Хънтър пристигна. Всички бяха там — от шефа на полицията до куриера на отдел „Обири и убийства“. Очакваше се да дойде дори кметът. Това не беше изненадващо, като се имаше предвид, че Уилям Болтър беше капитан в отдел „Обири и убийства“ от осемнайсет години. Повечето детективи в отдела не бяха получавали заповеди от друг. Всеки дължеше една-две услуги на Болтър, включително Робърт Хънтър.

Грил-барът „Редуд“ беше препълнен с полицаи. Дежурните бяха закопчали пейджърите на коланите си, а онези, които не бяха на смяна, държаха бутилки бира и чаши с уиски.

Хънтър и Гарсия бях прекарали целия ден в католическата църква „Седемте светии“ и околността, но обиколката по домовете на жителите в квартала не разкри нищо, освен уплашени и разтревожени хора. Робърт имаше много въпроси и той знаеше, че отговорите изискват време.

— Ако искаш, вярвай, но на бара има десетгодишно „Макалън“ — възкликна Карлос, който носеше две чаши с уиски.

Малцовото шотландско уиски беше най-голямата страст на Хънтър, но за разлика от повечето хора той знаеше как да го оцени, вместо само да се напие.

— За капитан Болтър. — Робърт вдигна чашата си и Гарсия направи същото. — Къде е Ана? — попита и се огледа.

Ана Престън беше ученическата любов на Карлос и двамата се бяха оженили веднага щом завършиха гимназия.

— На бара е. Бъбри с другите съпруги. — Съпругът й направи гримаса. — Няма да стоим дълго.

— Аз също.

— Ще ходиш ли пак в църквата?

— Робърт — прекъсна го детектив Кайл Бърн, сграбчи ръката на Хънтър и, вдигна бутилката „Будвайзер“, която държеше. — Наздраве за капитан Болтър.

Хънтър се усмихна и чукна чашата си в бутилката.

— Къде отиваш? — попита Кайл, когато Робърт тръгна към бара. — Ела да пийнеш с нас — изфъфли и посочи маса, където седяха няколко детективи. Всичките изглеждаха почерпени.

Хънтър кимна на всеки поотделно.

— Ей сега ще дойда, Кайл. Трябва да поздравя някои хора. Карлос ще поседи при вас, момчета. — Той потупа по гърба партньора си, който го погледна така, сякаш искаше да каже: „Защо ми причиняваш това?“

— Карлос, ела и пийни нещо. — Кайл помъкна Гарсия към масата.

Нечия твърда ръка хвана Робърт за рамото, преди да стигне до бара. Той се обърна и пак вдигна чашата си за наздравица.

— Най-после реши да се появиш, а?

Капитан Болтър беше внушителен мъж, висок и с телосложение на носорог. Въпреки че наближаваше седемдесетте, прошарената му коса все още не беше оплешивяла. Гъските му мустаци бяха отличителната му черта от двайсет години. Заплашителната му фигура изискваше уважение.

— Капитане — с дяволита усмивка отвърна Хънтър, — сериозно ли мислеше, че няма да дойда?

Болтър сложи ръка на рамото му.

— Да излезем навън. Няма да издържа още една наздравица за себе си.