Екзекуторът

4.

Зимата в Града на ангелите е мека в сравнение с повечето части на САЩ. Температурата рядко спада под плюс десет градуса, но за жителите на Лос Анджелис това е достатъчно студено. Към шест без петнайсет сутринта започна да ръми студен дъжд. Полицай Иън Хопкинс избърса мобилния си телефон в ръкава на униформената си куртка и после направи още една снимка на зяпачите пред църквата.

— Какви ги вършиш, по дяволите? — попита Джъстин Нортън, едното от двете ченгета, пристигнали първи на местопрестъплението.

— Снимам — ухили се Хопкинс.

— Защо? Да не изпитваш извратен интерес към местопрестъпления?

— От отдел „Убийства“ ме помолиха.

Нортън го погледна иронично.

— Не съм сигурен дали си забелязал, но местопрестъплението е натам. — Посочи с палец над рамото си към църквата зад него.

— Детективът не иска снимки на църквата, а на тълпата.

Този път Нортън се намръщи разтревожено.

— Каза ли ти защо?

Хопкинс поклати глава.

— И защо държиш телефона на височината на гърдите, вместо да го доближиш до окото си?

— Той не иска тълпата да разбере, че я снимат. Опитвам се да бъда дискретен.

— Детективите от отдел „Убийства“… — Ченгето почука с показалец по слепоочието си. — Хлопа им дъската. Нали разбираш какво искам да кажа?

Хопкинс повдигна рамене.

— Мисля, че направих достатъчно снимки. Пък и дъждът ще прецака телефона ми, ако не внимавам. Хей… — подвикна, когато Нортън тръгна. — Какво се е случило там вътре?

Ченгето се обърна бавно и го погледна в очите.

— Нов си в полицията, нали?

— Тази седмица ще станат три месеца.

Нортън се ухили.

— Аз съм ченге от седем години — спокойно поясни той и нахлупи фуражката по-ниско над очите си. — Повярвай ми, виждал съм много ужасяващи неща, но това тук е невероятно. В града има злодеи. За твое добро направи снимките и се залови със следващата си задача. Няма да искаш онова там вътре да се запечата в паметта ти още в началото на кариерата ти. Повярвай ми.