Екзекуторът

71.

Два дни преди първото убийство

Той натисна звънеца и зачака пред прозорчето на рецепцията на стар хотел в Линуд, Южен Лос Анджелис. Там даваха стаи за един час, ден, седмица или месец. Човек можеше да се споразумее за всичко, стига да има пари. Не му задаваха въпроси.

Фоайето беше малко и занемарено. Имаше такъв вид, сякаш не беше променяно от години. На тавана имаше петна от проникване на вода, дупки от цигари на килима, паяжини във всеки ъгъл и тапетите на стените бяха скъсани. Той си помисли, че подобни хотели съществуват само в криминалните филми, но точно това търсеше — място, където никой няма да го забележи.

Натисна звънеца още няколко пъти.

— Идвам, идвам. Дръж си гащите още малко. — Гласът със силен южняшки акцент се чу иззад дървена преграда в дъното на рецепцията. След няколко секунди се появи чернокожо момиче на осемнайсет години, следвано от изключително дебел мъж. Тя беше с тесни дънки, жълта памучна блуза без ръкави и, изглежда, бързаше да излезе от там. Докато девойката отключваше вратата и влизаше в малкото преддверие, дебелакът й намигна похотливо и оправи ластичните панталони на огромния си като балон корем. — И следващата седмица да ми донесеш наема, чу ли?

Момичето смутено наведе глава и хукна нагоре по тесните стълби.

— Какво мога да направя за теб? — попита шишкото, който най-после се приближи до прозорчето на рецепцията. Миришеше на чесън и мазната му, оредяла коса отчаяно се нуждаеше от измиване и подстригване.

— Трябва ми стая.

Дебелакът протегна врат през прозорчето и огледа фоайето, което беше празно, с изключение на малкия куфар в краката на клиента. Мъжете, които търсеха стая в хотела му, неизменно водеха по една-две проститутки.

— Пет кинта на час или ако се чувстваш като жребец, шест часа за двайсет долара. — Той изстърга нещо от предния си зъб с нокътя на показалеца си.

— Стаята ми трябва за няколко дни, а може и за по-дълго.

Шишкото се намръщи и погледна недоверчиво високия метър осемдесет и пет гост.

— Ще платя в брой.

Разтревоженото му изражение изчезна и хотелиерът съзря благоприятна възможност.

— Коледа наближава и тук е много оживено, но може да ти намеря нещо.

Клиентът търпеливо зачака дебелакът да продължи:

— Ако искаш да останеш цяла седмица, ще ти дам стая за… — Едрият мъжага млъкна и се престори, че изчислява точната сума. — Двеста кинта.

Гостът издаде странен смях, взе куфара си и мълчаливо тръгна към вратата.

— Почакай — настойчиво го повика шишкото. — Добре, виждам, че умееш да се пазариш. Сто и петдесет кинта. Какво ще кажеш?

Човекът се замисли за миг и после извади четиристотин и петдесет долара от портфейла си.

— Ще остана три седмици. До първи януари.

Хотелиерът грабна парите и нетърпеливо ги преброи.

— Ако искаш наистина добра сделка, ще ти дам един месец за петстотин кинта. Отлична цена.

Клиентът спокойно прибра портфейла в задния си джоб и се втренчи в собственика на хотела.

— Добре, добре. — Дебелакът вдигна ръце в знак, че се предава, и провря книгата за гости през прозорчето. — Напиши името си и всичко е уредено.

Мъжът не помръдна.

Изминаха няколко неловки секунди.

— Хубаво — рече шишкото, като видя изражението на непознатия. — Ще те запиша като Джим Боб. Ще бъдеш третият Джим Боб, отседнал тук. — Той надраска нещо, хвърли книгата за гости на разхвърляното си бюро, взе ключ и му го даде. — Стая 34-Б. Третият етаж, с изглед към улицата. Стаята е хубава, една от най-добрите, които имаме. — Устните му се разтеглиха в усмивка и се видяха пожълтели и мръсни зъби. — Ако се нуждаеш от развлечения… — Хотелиерът му намигна по същия похотлив начин като на чернокожата преди няколко минути. — Момичета, момчета… Сещаш се какво имам предвид. Обади ми се. Ще те свържа.

Мъжът вече не му обръщаше внимание. Той не искаше нищо повече от собственика на хотела.