Екзекуторът

6.

Гарсия отмести очи от трупа и погледна криминалиста:

— Какво искаш да кажеш?

Майк се почеса по носа и се обърна към него:

— Вие трябва да се досетите какво означава всичко това. Капките кръв не са разпръснати хаотично.

— Човешка ли е кръвта? — попита Хънтър.

— За разлика от кучешката? — Бриндъл посочи кучешката глава.

— Да.

— Още не мога да кажа със сигурност. Трудно е да определя само като я гледам. Свойствата им са много сходни.

Робърт изкачи стъпалата към олтара. Карлос и Майк го последваха. Всичко беше изпръскано с кръв, но Бриндъл беше прав — наистина имаше повтаряща се схема, някаква симетрия. Тънка, непрекъсната линия оформяше кръг на пода около олтара, а на стената отзад изпъкваше продълговато, неравно петно, сякаш някой беше потопил четка за рисуване в кръвта и я беше пръснал върху стената. Някога чистото бяло платно на олтара беше осеяно със стотици капчици.

— Обикновено когато разпределението на кръвта покрива такава голяма площ, това се дължи на два вида борба — обясни криминалистът. — Борба, в която са включени и двете страни: тичат насам-натам, разменят си удари и разпръскват кръв навсякъде или ранена жертва, която се бори да избяга от нападателя.

— Петната са несъвместими със сценария за борба или опити за бягство — отбеляза Хънтър, докато анализираше схемата. — Разстоянието между петната и формата им са прекалено симетрични, почти изчислени. Кървавата диря е създадена умишлено от убиеца, а не от жертвата — спокойно добави той.

— Съгласен съм — рече Бриндъл и скръсти ръце на гърдите си. — Не е било борба и отец Фабиан не е имал шанс да избяга.

— Интересно ми е как се е озовала всичката тази кръв тук горе, ако свещеникът е бил убит там долу. — Гарсия посочи трупа.

Криминалистът повдигна рамене.

Робърт се приближи до олтара, внимателно го обиколи, разгледа кървавата диря на пода и накрая спря.

— Колко си висок, Майк?

— Метър и деветдесет. Защо?

— А ти, Карлос?

— Метър осемдесет и пет.

— Ела тук. — Робърт направи знак на Гарсия да се приближи, до него. — Върви бавно с мен на трийсетина сантиметра от дирята. Прави по една крачка и върви естествено. Започни от тук. — Посочи място на пода, което се намираше точно зад центъра на олтара.

Другите двама криминалисти престанаха да работят и отидоха при Майк Бриндъл до единия прожектор.

Карлос направи четири крачки и Хънтър му каза да спре. Наведе се и бързо провери положението на крака на Гарсия по отношение на кървавата диря, а после го помоли да продължи. След още четири крачки Робърт отново го спря. Още четири крачки и Карлос завърши обиколката.

— Общо дванайсет крачки — отбеляза Гарсия. Изражението му беше заинтригувано.

Робърт повика Бриндъл при себе си и го накара да направи същото като Карлос.

— От мен единайсет крачки — рече Майк, след като обиколи олтара и се върна на изходната позиция.

— Мисля, че убиецът е висок колкото Гарсия — заключи Хънтър. — Метър осемдесет и пет, плюс-минус сантиметър и нещо.