Екзекуторът

41.

— Брокерка на недвижими имоти на име Аманда Райли — започна Мартин, когато двамата детективи бяха готови. — Притежавала е агенция за недвижими имоти „Райли“ в Западен Холивуд. Сутринта не отишла на работа. Колежката й… — Той щракна с пръсти два пъти, докато се опитваше да си спомни името й.

— По дяволите. Пише го в доклада. После ще ви го кажа. Все едно, тя се разтревожила. Госпожица Райли никога не закъснявала през десетте години, в които работили заедно, още по-малко да не отиде на работа.

Висок и слаб чернокож мъж, също с гащеризон от тайвек, влезе във фоайето от вратата в отсрещната страна.

— Хей, Си Джей — извика Мартин и му направи знак да се присъедини към тях.

— Какво става, Том? — попита Си Джей и махна хирургичната маска от носа и устата си. — Това ли са детективите от отдел „Убийства“?

Мартин кимна и после се обърна към Хънтър и Гарсия:

— Това е партньорът ми, детектив Си Джей Симънс.

— Наричайте ме Си Джей. Всички го правят.

Те се ръкуваха.

— Си Джей, как се казва жената, която се обади, че госпожица Райли е изчезнала? Убий ме, но не мога да си спомня.

— Госпожа Таня Ригс. Докладът е в колата. Ще отида да го взема, преди да ви предадем случая, момчета.

Робърт забеляза облекченото изражение на Си Джей.

— Колата на госпожица Райли е паркирана в Западен Холивуд — добави Мартин. — От два дни е на същото място.

— Госпожа Ригс каза, че госпожица Райли е трябвало да покаже тази къща на евентуален купувач привечер в събота — продължи Си Джей.

— Къщата се продава? И в момента никой не живее тук? — попита Хънтър, докато вдигаше ципа на гащеризона си.

— Точно така — кимна Си Джей. — Знаете протокола. Следобед в участъка беше получено искане да изпратим екип и да проверим какво се е случило. И след това… — Той бавно поклати глава, без да довърши.

— И след това настана хаос, по дяволите — поде мисълта му Мартин. — Случилото се тук е проклето безумие. Някой много е мразел госпожица Райли.

— Как ние се вместваме във всичко това? — попита Робърт.

— И аз това се чудя — добави Карл ос.

— Криминалистите — отвърна Си Джей. — Щом дойдоха тук и огледаха трупа, главният агент заяви, че трябва да се обадим на отдел „Убийства“ и да попитаме за вас двамата. Случаят очевидно е свързан с онзи, който вече разследвате.

— Майк Бриндъл ли е главният агент на криминалистите?

— Да — отвърна Мартин.

— Жертвата е Аманда Райли, така ли? — настоя Хънтър.

Мартин и Си Джей се спогледаха нервно.

— Не можем да кажем.

— Е, добре, нека погледнем. — Робърт разбра, че няма да получи повече отговори във фоайето.

Си Джей се усмихна, когато забеляза, че Хънтър и Гарсия са в бели гащеризони, но не са си сложили хирургични маски.

— Горещо ви препоръчвам да си сложите маските. И се надявам, че обядът ви е доставил истинско удоволствие, защото вероятно ще го върнете в устата си веднага щом влезете там.

— Си Джей е прав — иронично кимна Мартин. — Усетихте ли страшно неприятния букет от миризми във въздуха, който дразни стомаха? — Той не дочака отговор. — Тук вътре миризмата е непоносима.

Хънтър и Гарсия се намръщиха, но послушаха съвета на другите двама детективи и си взеха хирургични маски.

— От там. — Мартин посочи вратата, през която беше влязъл Си Джей. — Има кръгло фоайе. Минете през вратата вдясно от стълбището и отидете до дъното на коридора. Няма да я пропуснете. Навсякъде има криминалисти.

Те стигнаха до последната врата и пристъпиха в кошмар.

Стаята беше голяма и обзаведена с изящни канапета и други модерни мебели. Майк Бриндъл и трима други криминалисти я обработваха.

Робърт почувства парене в очите. Не беше сигурен дали е причинено от противната и отблъскваща миризма или от онова, което видя.

Тялото на Карлос потрепери конвулсивно, докато полагаше усилия да не повърне. След миг изскочи от стаята.

— Боже мой! — Робърт затвори очи.