Екзекуторът

22.

Доктор Уинстън извади забележителен меч. Дългото, леко закривено острие беше излъскано като огледало.

— По дяволите, докторе — възкликна Хънтър и отстъпи назад. — Трябва да се откажеш от долнокачествените кунгфу филми.

Съдебният лекар не обърна внимание на забележката.

— Това е типичен самурайски меч, известен като катана. Лесно може да се купи по интернет. Не се изисква проверка на самоличността. Острието е направено от въглеродна стомана. Дължината е различна, но обикновено е между двайсет и пет и седемдесет и пет сантиметра. — Той се приближи до трупа на свещеника. — Катаната е остро и прецизно като лазер оръжие, идеално за обезглавяване. Ако убиецът е достатъчно сръчен, ударът е мълниеносен и почти е невъзможно да го избегнеш. — Патоанатомът хвана меча в двете си ръце и бавно го доближи до прерязания врат на жертвата. — Но най-хубавото на това оръжие е, че е много леко и убиецът може да използва само едната си ръка, за да нанесе фаталния удар. И при това съвсем прецизно.

— Страхотно — отбеляза Карлос.

— Пристигнаха и някои лабораторни анализи. — Доктор Уинстън смени темата и върна меча в чекмеджето. — Както предполагахме, в църквата и изповедалнята е имало стотици отпечатъци. — Той извади няколко листа от кафяв плик. — В момента ги сравняват с отпечатъците в националната база — данни, но не очаквам голям пробив.

Робърт кимна. Знаеше, че вероятно ще открият съвпадения с извършители на дребни престъпления, обири и може би дори въоръжени нападения. Комптън беше беден квартал и в района все още действаха много банди. Повечето жители прибягваха до насилие.

— Има ли нещо от олтара? — попита той, докато преглеждаше листовете, които доктор Уинстън му даде.

— Два вида отпечатъци, които принадлежат или на жертвата, или на послушника. Няма нищо от неидентифициран източник.

— Ами потирът? — попита Гарсия. — Убиецът пил ли е от кръвта на свещеника от потира?

— Да.

— Тогава може да снемем неговата ДНК — развълнувано добави Карлос.

— Не можем. — Хънтър потърка уморените си очи.

— Защо? Нали ДНК се взима от слюнката? — Гарсия се обърна към съдебния лекар.

— Да, може.

— Но кръвта в потира е на отец Фабиан, нали? — попита Робърт.

Патоанатомът кимна.

— Това означава, че ДНК на убиеца, взета от слюнката, е примесена с ДНК на отец Фабиан в кръвта. Щом веднъж двете ДНК се смесят, не може да се отделят — поклати глава Хънтър.

Карлос погледна доктор Уинстън за потвърждение.

— Робърт е прав. Лаборантите ще кажат, че има два източника на ДНК, но няма да успеят да ги отделят.

— Фантастично. — Гарсия запуши с ръка носа си. Догади му се от противната миризма. — Става все по-хубаво. Разполагаме ли с нещо убедително?

Съдебният лекар въздъхна дълбоко.

— Кръвта, която убиецът е използвал, за да напише числото три върху гърдите на свещеника, е човешка, но не е на отец Фабиан.

Хънтър повдигна вежди в очакване.

— Принадлежи на жена.

— Жена? — Карлос беше напълно озадачен. — Не знаех, че полът може да се определя по кръвта.

— Може, от теста на ДНК или ако изследваш нивото на естрогена.

Робърт инстинктивно погледна часовника си.

— Няма начин да получиш толкова бързо резултатите от анализа на ДНК, докторе. И няма причина за изследване на нивото на естрогена.

— Тогава от къде знаят, че кръвта е на жена? — настоя Гарсия.

— Освен ако… — Хънтър погледна доктор Уинстън.

— Какво? — нетърпеливо попита Карлос.

— Освен ако не е била бременна.

Патоанатомът затвори очи и бавно кимна.