Екзекуторът

34.

Веднага щом влязоха в кабинета, Гарсия протегна ръка към друг от дневниците на отец Фабиан.

— Попадал ли си на откъс за кошмар, който е измъчвал отец Фабиан от години — попита Хънтър и разтвори едната подвързана с кожа тетрадка на бюрото си.

— Да — отвърна Карлос и започна да търси съответния дневник. — И аз исках да те питам същото. Има повтарящ се сън, който го е плашел до смърт.

— Точно така.

— Отбелязах го. Ето. — Той намери дневника и го отвори на обозначената страница. — Слушай. „Три часът сутринта. Току-що се събудих отново. Няколко минути едва дишах. Ръцете ми още треперят и дрехите ми са мокри от студена пот. Твърде уплашен съм, за да заспя пак. Страхувам се да затворя очи. Отново онзи сън. Минаха толкова много години, а не ме е напуснал. Защо, Господи? Защо ме измъчват тези видения? Дали е предупреждение за онова, което предстои?“

— Прочетох няколко откъса, които звучаха така — отбеляза Робърт.

— Този сън, изглежда, често не му е давал покой. — Гарсия сложи отворения дневник на бюрото си. — Може би не означава нищо. — Той повдигна рамене.

— Всички сънуваме кошмари от време на време.

Хънтър се облегна назад на стола.

— Познаваш ли много хора, които редовно се будят от кошмари задъхани, разтреперани, изпотени и твърде уплашени, за да заспят отново?

Карлос се замисли за миг и после се съгласи, като леко наклони глава.

— Сънищата, които имат такова въздействие върху човека, обикновено се основават на реални събития, макар и пресилени.

— Не съм сигурен, че те разбирам.

— Представи си, че ти се явява сън, който се основава на фантазия, например огнедишащ змей. Колкото и шокиращ, и изпълнен с насилие да е кошмарът, подсъзнанието ти знае, че това е невъзможна фантазия. Може да те плаши, но не би отключил силна паническа реакция — обясни Робърт.

— Но ако сънят се основава на реално събитие, например, че те наръгват с нож — Гарсия поде мисълта на партньора си, — подсъзнанието ти знае, че вероятността това да се случи, е съвсем реална.

Хънтър кимна.

— Повечето кошмари са следствие от травматични преживявания. Ние нямаме контрол върху тях. Познавам тези сънища, защото ми се явяват.

Карлос се вгледа в белезите на ръцете си.

— И аз ги сънувам от случая с Ангела на смъртта.

Двамата детективи мълчаливо се зачетоха в дневниците и след малко Гарсия тихо изруга:

— По дяволите! — Робърт рязко вдигна глава.

— Какво откри?

— Мъчителният кошмар на отец Фабиан. Няма да повярваш…