Екзекуторът

142.

Коледа

Гарсия отвори вратата. Беше се издокарал с най-безвкусния пуловер, който Хънтър беше виждал — пухкава грозотия в лилаво, червено, розово и лимоненожълто, най-малко два номера по-голям. Носът му беше бинтован, сякаш го бе пъхал някъде, където не трябва. Под очите му имаше тъмни кръгове.

— Хей! — Робърт отскочи назад и посочи пуловера на Карлос. — Хапе ли това чудо?

— Знам, знам. — Партньорът му направи гримаса. — Майка ми го изплете. Донесе ми го тази сутрин. Трябва да го нося, иначе ще се разсърди.

— Тя те наказва.

— Да, може би. Влез. — Карлос го покани в апартамента. Коледната елха в отсрещния ъгъл на стаята блестеше от примигващи светлинки и украшения. Нежна, старомодна, празнична музика и съблазнителни ухания на лакомства затопляха помещението. — Как е ръката ти?

— Още ме боли, но ще търпя. Няма обаче да ходя на фитнес няколко месеца.

— И това те притеснява най-много, нали?

Хънтър повдигна рамене.

— Как е носът ти?

— Счупен. Няма да удрям с глава няколко месеца — подразни го Гарсия. — Чух, че ти се е обадил кметът и не за да говорите за съпругата му.

Робърт отново сви рамене.

— Ти си героят на месеца, Робърт, фигурираш в списъците на добрите на всички, включително на капитан Блейк и шефа Колинс. Двама серийни убийци за една нощ. Това сигурно е рекорд. Чу ли, че най-после са намерили Джеймс Рийд?

Хънтър кимна.

— Оказахме се прави. Той не е напускал района на Лос Анджелис. Любовницата му живее в Ранчос Палос Вердес. Не открихме колата му, защото е била в гаража й. Как е Моли?

— Добре е, като се има предвид всичко, което преживя. От два дни й дават успокоителни.

— Какво ще стане с нея?

Робърт леко поклати глава.

— Тя ще реши. Днес Моли навършва осемнайсет. Официално е пълнолетна. Говорих с една моя много добра приятелка, един от най-добрите психиатри в Лос Анджелис. Тя се съгласи да се занимава с Моли безплатно, колкото време е необходимо. Моли е преживяла много и се нуждае от помощ. Ще направя всичко възможно да й помогна.

— Сигурен съм — усмихна се Карлос. — Тя може да разчита и на мен.

— По-късно днес следобед ще се отбия при нея да й пожелая честит рожден ден и весела Коледа.

— Чудесно. Ще й приготвим голяма чиния с по малко от всичко. Болничната коледна храна е помия. Пък и когато се съберат в кухнята, Ана и мама готвят като за цял взвод.

— Да, виждам. — Хънтър кимна към масата, която беше отрупана с ястия.

— Има и още — извести Ана, която излезе от кухнята. Носеше синьо-бяла престилка с надпис „Целуни готвача“.

— Нямам нищо против да го направя — усмихна се Робърт и я целуна по двете бузи. Гарсия го запозна с майка си Джанет — висока и властна жена със съвършено фризирана къса руса коса, поразителни сини очи и най-приятния и успокояващ глас, който Хънтър беше чувал.

По време на обяда Джанет ги забавлява с разкази за младия Карлос в Бразилия.

— Бил си добър футболист, а? — попита Хънтър, докато двамата миеха чиниите.

— И все още съм — гордо отвърна той.

— Вярвам ти.

Двамата замълчаха.

— Искам да те питам нещо, Робърт.

— Казвай.

— Бях окован в белезници за стола, когато дойдох в съзнание. Логично е да предположа, че Тайлър е оковал и теб.

— Да — кимна той.

— Как се освободи от белезниците, по дяволите?

Робърт се усмихна.

— С номер, който научих много отдавна.

— Ще ми го кажеш ли?

— Винаги държа два ключа в себе си.

— Какво?

— Слагам единия там, където всеки очаква да го намери — заедно с белезниците на колана. И този ключ хвърлих на Дан, когато ми го поиска. Но ето го моят вълшебен фокус. — Той разкопча колана си.

— Хей. Ако Ана или мама влязат в кухнята в момента, ще изглеждаме адски подозрително.

— Спокойно. — Робърт показа на партньора си таен джоб в задната част на колана. Вътре имаше ключ за белезници. — Случи ми се веднъж преди много години и реших да не се повтаря. Ако те хванат неподготвен и ти сложат белезници, девет от десет пъти ръцете ти ще бъдат оковани зад гърба.

— Хитро копеле — ухили се Карлос. — Ще открадна идеята ти.