Екзекуторът

130.

Робърт видя в това възможност да спечели време и може би да попълни някои празноти.

— Добре — бавно заговори. — По-рано ти си бил Майкъл Мадън, а съпругата ти — Катрин Дейвис. И двамата сте учили в гимназията в Комптън. Като много други ученици, и вие сте били тормозени. Подигравали ви се в училище и на улицата. Навремето имало група хлапета, които са прекалили със закачките. Те са ви унижавали до такава степен, че накрая сте започнали да мразите външния си вид. Не сте можели да се погледнете в огледалото. — Хънтър млъкна и се вгледа изпитателно в лицето на убиеца.

— Онази група хлапета е била известна като бандата на Стратър.

Тайлър не изглеждаше изненадан.

— Е, най-после сте разбрали за тях. Радвам се. Тревожех се, че никой няма да ги открие.

— И затова ни насочи към снимките пред камината. Отначало ги пропуснахме, а ти не можеше да понесеш тези жертви да бъдат приписани на друг. Нуждаеше се от нас, за да научим за тормоза.

Тайлър се усмихна.

Робърт продължи да говори спокойно:

— И после си забогатял. Много. Имал си пари да направиш каквото си пожелаеш, включително да започнеш нов живот на друго място, където никой няма да знае кой си, и далеч от тормоза, но това не ти е било достатъчно. Злото вече било сторено. Всеки път, когато си се погледнел в огледалото, ти си мразел образа си.

— С пари може да се купи всичко, детективе.

— Включително ново лице.

Тайлър се изсмя.

— Моля те, не спирай. Историята на живота ми тъкмо започна да става интересна. — Той се облегна на стената.

Хънтър продължи да разказва, печелейки време.

— Създал си нова самоличност — Дан Тайлър. Оттогава животът ти е бил хубав. Дори си забравил за Стратър и бандата му отпреди двайсет и пет години, нали? Но нещо ти ги е припомнило. — Отново направи пауза и зачака реакция от страна на Тайлър, който обаче не каза нищо. — Смъртта на Кейт ли беше? Затова ли реши да ги накажеш със страховете им? Защото твоят най-голям страх се превърна в реалност?

На лицето на Тайлър се изписа заинтригуваност.

— Моят най-голям страх?

Детективът внимателно подбра думите си.

— Да загубиш човека, когото обичаш най-много. Съпругата си. Това беше най-големият ти страх, нали?

Тайлър бавно плесна с ръце, повдигна учудено вежди и кимна:

— Смаян съм. Ти наистина знаеш повече, отколкото мислех. — Взе нещо от металната маса и Робърт изтръпна. — Сам ли стигна до този извод или тя ти го каза? — Той вдигна вестник „Ел Ей Таймс“ със снимката на Моли.

Хънтър за пръв път отмести очи от лицето на Тайлър и бързо потърси скривалище в помещението, но не забеляза нищо.

— Къде е Моли? — предпазливо попита.

Тайлър се намръщи.

— Мислиш, че тя е тук? Защо ми е?

— Защото момичето е заплаха за теб и плана ти. Тя знае кой си.