Екзекуторът

51.

В стаята настъпи мълчание. Погледите на всички бяха приковани в Робърт.

— Може да е било догадка. — Той поклати глава и заобиколи бюрото си. — Тогава нямах представа за какво говори.

— Възможно е тя да използва свръхсетивността си като димна завеса — предположи Блейк — и да е замесена повече, отколкото иска да мислим.

— Каквато и да е причината, смятам, че трябва да говорим с нея.

— За съжаление, както вече ви казах, никой не е взел показанията й — прекъсна ги Хопкинс. — Тя не е оставила фамилията, адреса или телефонния си номер на дежурния.

— Да, но разполагаме с видеозапис в стаята за разпити — подчерта Хънтър. — Кажи на техниците да извадят нейна снимка от видеозаписа и я провери в базата — данни за изчезнали лица.

— Базата — данни за изчезнали лица? — озадачено попита младото ченге.

— Имам предчувствието, че Моника е беглец. Започни издирването с Пенсилвания.

— Защо Пенсилвания? — попита Блейк.

— Тя говореше с лек пенсилвано-холандски акцент. Мисля, че е най-добре да започнеш от там.

— Веднага се залавям.

Капитанът изчака Хопкинс да излезе и после се обърна към двамата детективи:

— Ако я намерите, доведете я тук. Всичко трябва да бъде по правилата. Ако момичето има информация за някое от разследванията ни, ясновидски щуротии или не, трябва да я разпитаме предпазливо и аз искам да бъда в стаята за наблюдение. Ясна ли съм?

Хънтър кимна.

— Ясна ли съм, детектив? — притисна го тя.

— Да, капитане — отвърна Робърт, без да отмества поглед от нея.

— Добре. — Блейк крадешком погледна часовника си. — Разкажете ми какво знаете за Аманда Райли.

Хънтър набързо обясни какво е разкрила аутопсията.

— Убиецът е отхапал плът от тялото й? — изуми се капитанът и почувства, че й се догади.

— Патоанатомът е открил вдлъбнатини под дясната й гърда. — Робърт извади снимка от хартиен плик и я даде на Блейк. — Очевидно липсва малко парче месо. — Посочи мястото на снимката. — Поради състоянието на трупа не е възможно да се определи дали са следи от зъби, но доктор Уинстън е категоричен.

— Ненормална работа — отбеляза Блейк и потърка, лицето си.

— Това е едно от малкото неща, които са съвместими с убийството в църквата „Седемте светии“ — добави Хънтър. — Убиецът е пил от кръвта на свещеника, а сега, изглежда, е ял от плътта на Аманда Райли.

— Защо? — На лицето на Барбара се изписа погнуса. — Защо го е направил?

Робърт започна да масажира основата на носа си.

— Историята и учебниците ще ви кажат, че най-често срещаната причина убиецът да консумира плътта или кръвта на жертвите си е, защото има чувството, че с този акт жертвата става постоянна част от него, а понякога му доставя извратено усещане за сексуално задоволство.

Последва изпълнено с безпокойство мълчание.

— Но ние знаем, че този убиец не търси сексуално удоволствие. — Блейк върна снимката на Хънтър. — Защо би искал да направи жертвата постоянна част от себе си?

— Само убиецът може да отговори на този въпрос, капитане.

— Позабавлявай ме с психология — заповяда с властен тон Блейк. — С какъв човек си имаме работа?

Робърт закачи снимката на корковото табло, пое си дълбоко дъх и се обърна към нея:

— Убиец, който е познавал жертвите си много добре. Омразата му към тях е толкова силна, че абсолютният контрол над живота и смъртта им не му е достатъчен. Нуждае се от повече.

Барбара въздъхна:

— И под „повече“ имаш предвид, че е пил от кръвта им и е ял от плътта им?

Хънтър кимна, приближи се до прозореца и се вгледа в слънчевия студен ден навън.

— Но защо е направил промяна? — Тя не се отказваше. Искаше да разбере какви са причините за тази чудовищност.

— Отново само убиецът може да отговори на този въпрос. Движи се нагоре по стълбата.

— Моля?

Робърт се протегна и мускулите му се напрегнаха.

— Много серийни убийци обикновено ескалират по един или друг начин, например в насилието или интервала от време между убийствата… Този убиец може да ескалира от пиене на кръв до канибализъм.

— Страхотно. — Блейк допря ръка до челото си, сякаш имаше главоболие, и сетне пак погледна часовника си. — По дяволите. След десет минути трябва да бъда на пресконференция. Засега ще се правя на ни лук яла, ни лук мирисала и ще кажа, че не мога да потвърдя дали двете убийства са свързани, но няма да успея да задържа това положение дълго. Ако се наложи, ще излъжа и ще заявя, че работим по много надеждни улики, но вие двамата по-добре да откриете нещо и бързо. И намерете онова момиче Моника. Искам да знам защо е казала онези думи.

— Аз също — рече Хънтър, докато капитанът затваряше вратата.