Екзекуторът

77.

По-рано същата сутрин

Въпреки че се чувстваше уморен, той не спа през нощта. Силните и постоянни ритмични звуци, които се разнасяха от съседната стая, го стряскаха всеки път, когато задремеше. Трябваше вече да е свикнал е тях. Задавени мъжки гласове, които ревяха като ранени зверове, придружени от пискливи женски стенания: „По-силно, скъпи, по-силно.“ Звуците нахлуваха в стаята му всяка нощ. Понякога си мислеше, че се е събудил по време на типично калифорнийско земетресение. Гръмовното блъскане по стените тресеше цялата стая. Неизвестно защо снощи стенанията бяха по-силни и блъскането по-настойчиво, граничещо с насилие. И не спряха до пет и нещо сутринта.

Той излезе рано от долнопробния хотел, както правеше всеки ден. Първо се отбиваше в малката католическа църква на две преки от хотела. Смяташе за обидно, че такава мръсна и занемарена дупка, използвана от проститутки и продавачи на наркотици, се намира толкова близо до място за богослужение. Щом откриеше онова, което търсеше, никога повече нямаше да стъпи в този град. Лос Анджелис не беше градът на ангелите, а на греха. На дяволите.

В девет сутринта температурата не беше повече от дванайсет градуса. Повечето хора по улиците носеха палта и бяха вдигнали яките им. Небръснат мъж в тениска на петна и скъсано яке седеше до входа на неизползван магазин и се опитваше да се скрие от вятъра. Той се почеса по дебелия корем и пийна от бутилка в кафяв хартиен плик. Погледите им се срещнаха и скитникът протегна ръка за милостиня. Мъжът почувства, че по гърба му полазват тръпки на гняв, и вкопчи пръсти в металното разпятие със странна форма в джоба си, като се бореше с неистовото си желание да започне да удря и рита просяка, докато го окървави. Двамата се гледаха половин минута. Той усети, че кожата на дланта му се разкъсва, докато ръбовете на разпятието се впиват в плътта му. Ръката му стана лепкава от кръв.

— Благодаря ти, Господи — измърмори, най-после откъсна очи от пияницата и положи усилия да продължи да върви.

Застана пред светофара и зачака да светне червено. Уличното движение беше забързано. Гърлото му беше пресъхнало и мъжът започна да масажира врата си и да върти глава отляво надясно. Съзря нещо на вестникарската будка и се скова. Очите му се отвориха широко и челюстта му увисна. Тялото му се разтрепери и сърцето му заблъска в гърдите с невероятна ожесточеност. Сега беше сигурен, че Господ е на негова страна.