Екзекуторът

96.

Този път капитан Барбара Блейк поиска да види с очите си жестокостта, на която беше способен Екзекутора. Те пристигнаха в изоставения строеж в Марина дел Рей за трийсет и пет минути. На местопрестъплението вече имаше няколко полицейски коли. Хънтър позна сребристото беемве кабриолет на доктор Уинстън, паркирано до микробуса на криминалистите. Висока чернокожа полицайка се беше облегнала на патрулна кола. Медицинско лице се грижеше за нея.

— Какво е станало тук? — попита Робърт, щом се приближи до полицая, който стоеше до жълтата лента на входа на недовършената сграда.

— Знам съвсем малко — разтревожено отговори ченгето и обясни за изчезналия черен кадилак от предишния ден. — Полицай Уилямс… — кимна по посока на чернокожата жена — намерила превозното средство преди около два часа. В колата нямало никого, затова тя решила да провери там. — Полицаят посочи зад гърба си, а сетне погледна Хънтър и поклати глава. — Един Господ знае какво има вътре. — Той се прекръсти.

Гарсия пъхна в устата си няколко антиацида и капитан Блейк се намръщи, като го видя. Тримата мълчаливо облякоха гащеризони от тайвек. Напрежението от очакването какво ще им поднесе новото местопрестъпление, сякаш наелектризираше въздуха.

Те влязоха в първата стая, отрупана със строителни отпадъци. Въздухът беше хладен и парлив, натежал от острата миризма на урина и фекалии.

Блейк изкриви лице от погнуса и сложи ръка на носа си. Минаха през найлоновите завеси в отсрещния край на правоъгълната сграда и навлязоха навътре. Неприятният студ се засилваше и светлината отслабваше. След четвъртата стая видяха яркия блясък на мощните прожектори на криминалистите през мръсния найлон на входа на друго помещение. На прага стоеше лаборант. Очите му бяха втренчени в далечното празно пространство. Той сякаш не забеляза пристигането на тримата.

Робърт, Карлос и Барбара, влязоха заедно в ярко осветеното помещение. Студът, който ги беше съпътствал из цялата сграда, внезапно се изпари от тялото на Хънтър, но не от топлината на прожекторите, а защото сърцето му започна да изпомпва повече кръв. Биеше два пъти по-бързо, отколкото преди няколко минути. Трите чифта очи се втренчиха в онова, което се намираше в средата на стаята.

— Мили боже! — промълви Блейк и доближи треперещата си ръка до устата.