Екзекуторът

118.

Хънтър се помъчи да подреди мислите си. В главата му се въртяха четири вероятности. Първата беше, че Моли е много уплашена от новото си видение и скита по улиците на Лос Анджелис без определена цел. Второ, тя беше решила да напусне Лос Анджелис. В края на краищата, това не й хрумваше за пръв път. Трето, тя беше при някоя приятелка, може би Сюзан. И четвърто, Моли беше отвлечена.

Тя нямаше достатъчно пари за самолетен билет, а около Дауни нямаше железопътна гара или автобусна спирка. Ако смяташе да напусне Лос Анджелис, Моли беше отишла в погрешната част на града. Освен това Дауни беше твърде далеч, за да отиде чак до там. Имаше причина обаждането й до Хънтър да е от място на дванайсет километра от хотела.

— Робърт? — попита Гарсия. — Добре ли си? Какво мислиш, че трябва да направим?

— Трябва да отидем в Дауни. Според Тревър тя е била там, когато сигналът е прекъснал. — Той инстинктивно погледна часовника си. — Това е било преди не повече от двайсет минути. Моли не беше в затворено помещение. Чух шум от движение на коли и Тревър каза, че обаждането е било от булевард „Файърстоун“. Тя може все още да е някъде там.

— Добре, да вървим.

„Файърстоун“ и „Лейкуд“ са два големи и много оживени булеварда в Дауни, Югоизточен Лос Анджелис. Карлос стигна до там за по-малко от десет минути.

— По дяволите! — тихо изруга той, когато се озоваха на кръстовището.

Те гледаха търговския център „Стоунуд“ — огромен комплекс с повече от сто и седемдесет магазина. Това обаче не беше всичко. На запад от кръстовището, по булевард „Файърстоун“, също имаше множество по-малки молове и магазини — рай за купувачите.

Пред входа на паркинга на търговския център „Стоунуд“ имаше дълга опашка от коли. Улиците бяха пълни с хора, които носеха чанти, пакети и кутии с различна големина. До Коледа оставаха два дни. Всички магазини работеха до късно и моловете приличаха на мравуняци по време на хранене. Детективите не знаеха как е облечена Моли и нямаха нейна снимка. Но дори да имаха, кого щяха да попитат? Огромно множество хора пазаруваха за Коледа и беше все едно да търсят пословичната игла в копа сено.

Робърт потърка грапавия, грозен белег на тила си. Най-добрият им шанс да намерят Моли беше, ако тя отново включеше телефона си. Той беше помолил Тревър да следи дали ще има сигнал. Ако се върнеше в мрежата, щяха да разберат. Но защо беше изключен?

Инстинктът му подсказваше да претърси тълпите, но разумът го съветваше, че това ще бъде загуба на време. Не можеха да направят нищо там. Робърт каза на партньора си да не се нарежда на опашката от коли.

— Трябва да се върнем в отдела и да координираме издирването от там.

Гарсия изкара колата от отбивката за паркинга и отново се включи в уличното движение. Хънтър затвори очи. В ушите му още отекваха последните думи на Моли:

„Тази нощ той ще убие мен.“