Екзекуторът

94.

Капитан Барбара Блейк влезе в стаята, без да почука. Гримът й беше малко по-тежък от обикновено и Хънтър стигна до извода, че това е, за да скрие тъмните сенки под очите.

— Наистина ли Деби Хауард е втората жертва, Робърт? — Тя кимна към снимките на корковото табло.

— Да, има голяма вероятност, но ми трябват документите по случая, за да бъда сигурен.

— Скоро ще пристигнат. Прокурор? — Блейк поклати глава неодобрително. — Играта със сигурност ще загрубее, когато шефът на полицията и кметът научат за това.

— Засега само проверяваме улики, капитане — спокойно отговори Хънтър. — Никой няма да чуе за това.

— Откакто те изтипосаха на първата страница в „Ел Ей Таймс“ вчера, шефът иска ежедневен доклад от мен за разследването. Иска да ни държи под око, нас, „ченгетата мистици“, както, предполагам, иска и кметът.

— Представете му доклад. Някой знае ли, че сте поискали материалите, свързани с разследването?

Блейк го изгледа студено.

— Не съм толкова тъпа, Робърт.

— Тогава не е необходимо да им казваме, поне още не.

— Съветваш ме да излъжа шефа на полицията?

— Не, капитане, само да манипулирате истината още ден-два.

Блейк изгледа гневно Хънтър, а после и Гарсия.

— Какъв ти е проблемът с шефовете и придържането към правилата, детективе? Забрави ли, че отговаряме пред шефа на полицията и кмета? Не знам как Уилям Болтър е ръководил отдела, но лъжите и неподчинението на заповедите от по-висшестоящите вече няма да бъдат официално одобрявани. Не и докато аз съм шеф на отдела. Ако получим потвърждение, че Деби Хауард наистина е втората жертва на нашия убиец, това ще напиша в доклада. Е, с какво разполагаме до тук?

Робърт й разказа за снимките от гимназията в Гардена и срещата им с Джеймс Рийд.

— Ами Питър Елдър, приятелят от училище на свещеника? Той е в затвора в Техачапи, така ли? — попита тя.

— Ченгетата са се издънили на местопрестъплението — отговори Хопкинс. — Елдър е трябвало да отиде в „Сан Куентин“, където се изпълняват смъртни присъди.

— Искам да говоря с него — заяви Хънтър и погледна часовника си. — За колко време мислите, че може да получим разрешение да го разпитам?

Блейк въздъхна и погледна досието на Питър Елдър.

— Елдър е в затвор с максимални мерки за сигурност и карцер. Посещенията са сведени до минимум, ако изобщо му позволяват такива. Ще трябва да изпратя официално искане до директора. Дори да наблегна колко е спешно, пак ще отнеме най-малко двайсет и четири часа. — Блейк върна папката на бюрото на Хънтър. — Имам много добър приятел в Съвета по превъзпитание и рехабилитация, който може да ускори нещата. Но как мислиш, че може да помогне Питър Елдър? Той е в затвора от… — Тя погледна Иън.

— Четиринайсет години — подсказа той.

— Предполагам, че поне оттогава не е виждал стария си приятел от училище.

Хопкинс провери в доклада.

— Точно така, капитане. В списъка с посещенията му е записано само едно име и тя е престанала да му ходи на свиждане преди пет години, когато е починала.

Робърт потърка очи.

— Знаем, че Аманда Райли и Деби Хауард са били приятелки от училище. — Той посочи снимката на четирите ученички. — Но не сме установили каква е връзката между момичетата и младия Брет. Известно ни е, че те не са се познавали от училище, но погледнете това, капитане. — Той посочи голямата карта на Лос Анджелис на стената. — Карфиците показват, че местата, където Аманда и Брет са живели, не са били далеч едно от друго. — Робърт взе доклада за Деби Хауард от бюрото си. — Деби е живяла на същата улица като Аманда.

— Мислиш, че са били банда?

— Нещо такова. — Хънтър кимна и се подпря на ръба на бюрото. — Но мога да го потвърдя само ако открием някого, който ги е познавал, когато са били млади. — Посочи годишника на гимназията в Комптън. — И Питър Елдър е този някой.

— И какво ще получиш, ако той потвърди предположението ти?

— Мотив.

Всички застанаха неподвижно и се втренчиха в Робърт.